Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.

Компанията  Desin е представила устройство, наречено Оби, което улеснява храненето с лъжица на хора, които по една или друга причина не могат да се храни самостоятелно. Новостта може да бъде полезна за тези, които страдат от болестта на Паркинсон или са частично парализирани.

Оби представлява роботизирана ръка със закрепена на нея лъжица. В комплекта има две лъжици: чаена и супена.

Устройството взима храната от четири  малки пластмасови съда поставени на платформа.

До Оби се намират два големи бутона. Те могат да се сложат на пода. Единият помага да се премества ръката над чинията, втория избира съда с яденето.

След като се натисне бутона за избор, ръката с лъжица храна стига до устата на потребителя. Устройството може да бъде допълнена с възглавници и да поставя в устата от малки хапки, които също се контролират от ръката Оби.

Устройството разполага с бутон за Teach Mode -„Режим на обучение“. С негова помощ, можете ръчно да покаже как трябва да се движи ръката. Оби е оборудвано със системи за предотвратяване на сблъсък при случай неволно размахване с ръката или ненавременно накланяне в страни.

Устройството има вградена батерия, която може да работи непрекъснато в продължение на 2-4 часа.

Поглеждаш в щайгата с картофи или съд с други продукти и започваш да се ядосваш. Изглеждат съвсем не свежи и са започнали да се развалят. Сякаш чакат всеки момент да бъдат изхвърлени в кофата за боклук. За какво харчим тогава парите си?

Когато слагате да съхранявате някъде плодове или зеленчуци не ги мийте.

Дори перфекционистите трябва да свикнат факта, че плодове и зеленчуци по-добре се съхраняват, ако не се мият.

Ако замърсяването е дразнещо, може да се избърше със суха кърпа. В противен случай можете да измиете защитното покритие, което не допуска мухъл и плесен.

Плодовете и зеленчуците предпочитат да са на сухо.

Влажността спомага за възникване на плесени. Най-добре е да подсушите плодовете и зеленчуците преди да ги сложите на място за съхранение.

В долната част на кутии или контейнери за съхраняване на плодове и зеленчуци могат да се постеля хартиени кърпи. Те ще абсорбира излишната влага и ще предотвратят гниенето.

Няколко човека носели вода в своите селища от един и същи кладенец. Но тези водоносци забравили да измият съдовете си.

За това в едното селище водата имала вкус на малинов сироп, във второто на риба, а в третото на алкохол.

Водоносците, знаели, че съдовете им трябвало да бъдат чисти, но не обърнали внимание на това правило. Те не искали да наливат вода в немити съдове, но така се налагало, не можели да оставят хората да умират от жажда.

Водата била налята и приела вкуса на това, което преди това дълго е било в тези съдове. И жителите на съответните селища си помислили, че водата, която им била донесена има такъв вкус.

Един ден се срещнали жителите на трите села. Всеки започнал да говори за донесената вода, за нейния вкус и свойства.

Когато разбрали, че водата им има различен вкус, те решили, че са от различни източници. Започнали да спорят, коя вода е най-хубава и се скарали. Всеки започнал да счита съседа си за враг, само защото смятал, че неговата вода е най-чиста.

В своето невежество, те не осъзнавали, че се покланят и ценят не водата, а вкуса, който са ѝ придали.

Учителят по химия е поръчал на децата следната задача. Всяко дете трябва да вземе празен съд и да го напълни с въздух от центъра на града, за да могат по-късно в лабораторни условия да проверят, колко е замърсен.

Да намериш празен съд не е толкова сложно. Но вие сами разбирате, че въздухът в жилището е не толкова чист в сравнение с този от прашните улици.

Как можете да гарантирате, че в съда сте събрали само градски смог?

Помогнете на децата да се справят със задачата.

Ами сега? Въздухът трябва да е от центъра на града, а не от някъде другаде. Съдът е празен и….. Какво да правим?

Не се мъчете повече, всичко е много просто.

Отговор:

Достатъчно е да запълните съда с вода, а когато стигнете центъра, да я излеете.