Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци.
Счита се, че латинското наименование на лопен произхожда от думата „брада“, вероятно заради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението някога са били изгаряни подобно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчаване на кашлицата. Чаят от лопен се използвал и за облекчаване на болки, най-вече при артрит. Чероките лекували подути лимфни възли чрез налагане на попарени листа от лопен.
В състава на лопен влизат слузни вещества, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други вещества.
Растението има високо съдържание на слузно вещество, което покрива и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително действие. Благотворните действия се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите вещества и алкалоидите. Някои проучвания доказват и силно понижаващо кръвното налягане действие.
Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари прилагат маслен екстракт директно в ухото. Ако обаче тъпанчето е разкъсано, абсолютно нищо не бива да се поставя директно в ухото.
В българската народна медицина лопен се употребява за лечение на бронхит, чернодробни проблеми, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдната менструация и като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мас в съотношение 2:10 се използват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение две супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се използват за хронична кашлица, възпалено гърло и тъй като те стимулират изпотяването, са полезни и при треска.

Люляк е красив цъфтящ храст, който по качества и популярност отстъпва единствено пред розата.

Родината на този невероятен храст е Персия, откъдето търговци го пренасят във Виена преди 400 години, а от там изцяла Европа.

Цветовете на люляк съдържат етерично масло, багрила, гликозиди, соли, органични киселини, витамин С и фарнезол, който придава невероятния аромат. Листата съдържат синигрин, витамин С и други вещества.

Невероятният аромат на люляк се използва в състава на редица козметични продукти.

Предимно се използват листата, цветовете и пъпките, които имат високо съдържание на микроелементи, дъбилни вещества, гликозиди и фитохормони. Тези вещества имат противовъзпалително, очистващо и обезболяващо действие върху кожата. Люлякът се използва в парфюмерийната промишленост.

Цветовете на люляк помагат за пречистване на организма и при подагра.

Цветовете се заливат с ракия, така че те да се покрият 1-2 пръста отгоре. Съдът се държи на тъмно две седмици, след което се прецежда. Пият се по 20-30 капки с малко вода, 2-3 пъти на ден. При артрит с настойката се натриват болезнените участъци.

Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява вискозитета на кръвта.
Дивият кестен се използва за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други.
Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.
В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове 2:10 се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и други.
Добри резултати има при употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от билката при синуити.
Използва се кората на по-млади стъбла, клоните и семената. Кората се събира рано на пролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
От семената, ситно нарязани се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка от билката и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара по следния начин. Една супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
В кората на дивия кестен се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и други.
Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10%; фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.
В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и други.

Не всички кисели млека са еднакво питателни.
Испанските учени са получени в лабораторията ново кисело мляко с високо съдържание на протеини и повишена способност за задоволяване на глада. Откритието дава възможност да се търсят алтернативи в разработването на нови стратегии за управление на хрането.
Според изследователите, на пазара е необходима храна, която ще позволи да се контролира апетита. Затова бе решено да се създаде кисело мляко, което ще позволи по-бързо насищане. Известно е, че протеинът е най-добрият макроелемент, чрез който се постига ефекта на насищане. Поради това е логично, продуктът да е с увеличено съдържание на протеин.
При изследването са проучени 6 кисели млека, една с добавка на обезмаслено мляко на прах, друг с добавяне на мътеница, трети без добавки. Още три типа са получени чрез прибавяне на 2% скорбяла в горните три.
За да определите колко кисело мляко е достатъчно за да се нахрани човек, били проведени серия от тестове, в които участвали няколкостотин души. Най-добри показатели е показало кисело мляко с мляко на прах и нишесте. В допълнение, беше установено, че прибавянето на нишесте в кисело мляко позволява продуктът да утолява глада много по-добре.

Да приемем, че някой е подарил на свой приятел диамантен пръстен, който струва много пари. Какво би си помислил този, който е подарил пръстена, ако след това при първата си среща с приятела му, той му каже:
– Какъв прекрасен пръстен ми подари. Аз ще го пазя и ще го скрия на безопасно място.
Такава глупост умът ни трудно би могъл да възприеме.
Но колко голямо е безумието на хора, които полагат всички усилия и постоянно се грижат за външния си вид и тялото си, дори и да е много красиво, неразбирайки, че в тях единственото съкровище е душата им.
Исус Христос оценява човешката душа повече от външността, видимия свят и за да я изкупи даде живота Си.
Човек може да се увлече по нещо красиво, но Бог цени вътрешното съдържание на това нещо – неговата душа.
Душата е безсмъртна, надарена е с разум и воля. Тя винаги разбира от какъв вид са всички наши чувства, съкровища на нашето мислене, източници на вътрешна привлекателност и красота, и до колко те са отражение на Бога.
Всяка човешка душа е уникално творение на неповторимия Майстор.
Тежко е на душата ни без Христос. Без Него тя прилича на дом без господар, град опустошен от враговете, кораб без кормчия, овце без пастир и болен изоставен от лекаря си.
Животът и мирът в душата ни са неразривно свързани с общението ни с Небесния Цар. Нека отдадем нужното място на Исус Христос в нашите сърца и души.