Така е устроен животът. Има жени, които се харесват на мъжете, а има и такива, които размишляват и пишат за това. Но всеки иска да бъде обичан.
А какво е любовта? Това е нещо, което идва, настига те, не те пита дали ти харесва и нагло игнорира твоите идеали. Шегувам се!
Той беше шеф в пълния смисъл на думата, а тя негова секретарка.
Тя бе наясно със всеки детайл от личния му живот. Изумяваше я факта, че по-дълга връзка имаше с не съвсем интелигентни и красиви момичета.
Не можеше да го съди, все пак тя беше само негова секретарка. Най-главното ѝ качество бе умението да мълчи. Имаше отлична памет, известно количество интелект и умееше да посреща гостите в офиса. Това беше довереното лице на шефа, неговата памет, мълчалив слушател на изблика на разстроените му нерви, удобен вариан на съвест, пред когото можеше да се оправдава, без да очаква упреци от нея.
Един ден шефът ѝ подхвана разговор за жените. Тя бе млада и той смяташе, че трябва да я научи на ум и разум. Според него, идеалната жена трябваше да бъде лека и ефирна.
– Разбери, – казваше ѝ той, гледайки в нея, но отправил поглед в пространството, – животът на човека е пълен с всякакви трудности и проблеми. Ние постоянно трябва да се доказваме пред другите, за да не ни отнемат мястото под слънцето. За това, когато един мъж е до жена, той иска преди всичко да си отдъхне от всичко това. Той иска нещо по-леко, малко безгрижие и светлина, а не там някакви си претенции, умни мисли, скандали и упреци. На мъжа съвсем не му е нужна силна жена, която винаги знае, какво иска и какво е правото ѝ. Не защото се чувства слаб, просто силите му са му нужни с лихва в обществото на мъже. Той не се нуждае от кукла и домакиня, не и от майка, нужна му е жена.
Този монолог напълно я порази. Но с течение на годините, тя се натъкваше на подобен вид жени и започна да разбира шефа си.
Такива жени могат да се видят отдалеч, те се отличават с блясък и нещо примамващо в очите, леко завъртане на главата, неподражаемо изражението на лицето. Такива жени рядко са сами, мъжете просто ги обожавам и ги ценят. За тях мъжете са готови на всичко, дори да положат света в краката им.
В животът, като правило, така наречените успешни мъже могат да си позволят „идеалната жена“ до себе си. Не защото тя е користолюбива, просто такива жени създават условия, някой да се грижи за тях, а това за съжаление съвсем не е евтино.
В замяна на това тя украсява делничните дни и вечери на мъжа. Тя е лека и безобидна, искрена и горчиво ще плаче за счупеното си токче на обувката и малко след това изведнъж ще забрави за „мъката си“.
Жената трябва да е весела и забавна, тъжна и печална, но в умерено количество, без борба и напрежение. Имено такива жени мъжете искат да защитават. За тях те са нежно цвете извън мръсния терен на живота. За такива мъжете пишат сонети и стихове.

Бог ни говори тихо с любов. Ако не го чуем, Той ни говори чрез съвестта. Ако човек не послуша съвестта си, Бог говори чрез мегафона на страданието.
Бог не наказва. Ние сами себе си наказваме, чрез постъпките си. А когато ги забравим, те се връщат към нас като лавина.
Това е повече от закон на Вселената. А Бог е повече от нея….
Не слушаме , а после се чудим, от къде ни е дошло това или онова….. А всичко е толкова просто….
Духовните закони действат, независимо дали искаме или не….
Няма значение дали човек има вяра или не….това работи.
Страданията на хората винаги са привличали вниманието на другите хора и са ги карали да се замислят.

Християнка от Швеция не може да намери работа като акушерка, защото в тази болница, където тя е работила, била уволнена заради отказа да съдейства при аборти.
Елионор Гримарк от град Екше, южна Швеция,  разказала, че ръководителите на местната болница са обещали да удължат договор ѝ, но когато тя отказала миналото лято да участват в аборт, ѝ била отказана работата. В друга болница, било договорено да поеме работата, но заради убежденията си и разногласие, отново я уволнили. Сега във всяка болница, не я приемат, макар че акушерки в Швеция недостигат.
– Всички ми казват, че ако не помагам при правенето на аборт, не мога да работя като акушерка, – казва Гримарк, позовавайки се на бившия си шеф и няколко потенциални работодатели.
Елионор е 37 -годишната съпруга и майка. Сега се налага да работи като обикновена медицинска сестра. Тя е подала жалба за помощ на шведския омбудсман за дискриминация спрямо нея.
Гримарк е разказала, че когато е усвоявала професията на акушерката, първата ѝ работа била да помага на новите майки. Те е осъзнала, че в Швеция така, както се практикува акушерството е в противоречие с религиозните ѝ убеждения.
– Знаех, че може да имам проблеми, – казва Елионор, – но се надявах, че ще намеря разбиране у работодателите, които ще ми помогнат и няма да тръгнат срещу съвестта ми. Но, за съжаление , аз бях изправен пред много негативно отношение и откровено нежелание да се реши проблема ми. Всички ми казваха: „В нашата клиника, няма място за хора с такива убеждения като вашите“.
Европейската конвенция за правата на човека предлага защита, която в Швеция е официално приета. Съгласно член 9 от Устава на Европейската конвенция за правата на човека се  забранява всяка пряка или непряка дискриминация, дават се равни права и възможности в областта на труда, независимо от религиата и вярата – особено по такъв чувствителен въпрос като този.
Резолюция от 2010 много силно влияяе  на начина, по който европейските съдилища по правата на човека могат да интерпретират Хартата на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейска съдебна практика защитава религиозното проявление и подкрепя свободата на съвестта, което е потвърдено с решение на Европейския съвет относно свободата на съвестта на лекарите в ЕС.
Това е предизвикало сериозен дебат в Швеция, където жените имат право да направят безплатни аборти до 18 седмици, а в някои случаи и до 22. Някои смятат, че защитата на свободата на съвестта на акушерките би нарушило правата на жените за аборт, тъй като много жени, които желаят да направят аборт са изправени пред остър недостиг от медицински персонал.
Следва да се отбележи, че Швеция и Финландия са единствените две страни, членки на Европейския съюз, в които нямат ясна законова дефиниция на свободата на съвестта.
Резолюция 1763, приета от Европейския парламент на Европейския съюз на 7-ми октомври 2010 г., защитава свободата на съвестта на здравните работници. Тя съдържа следното изискване : „Нито един индивид, нито болница или друго лечебно заведение не могат да бъде подложени на натиск и дискриминация под всякаква форма за отказ да  се подпомага или асистира при аборти, да се стимулира спонтанен аборт, да се извърши евтаназия или изпълняват всякакви действия, които по някаква причина, водят до смъртта на човешки ембрион или плод“.
Швеция е обвинен в нарушаване на свободата на съвестта по няколко точки от Хартата на социалните права на ЕС. През март 2013 г. Европейската федерация на католическите семейни асоциации подала жалба до Европейския съюз и адвокатите на Гримарк се надяват, че това ще доведе Швеция в съответствие със стандартите на ЕС.
Гримарк се чувства отхвърлена от всички болници в Швеция за своите християнски убеждения.
– Вярвам, че животът започва при зачеването, – каза тя. – Аз не вярвам, че някой хора могат да решават да живее или да не живее  друго човешко същество. Вярвам, че всеки човешки живот е Божия план – план замислен преди да се роди.

Изпит. Студент от Библейски институт неспокойно се разхождал пред залата, където бил изпитващият.
Накрая влиза с решителна крачка. Застава пред преподавателя и зачакал треперещ въпросите му.
– Какво е праведност? – попитал спокойно изпитващият.
Студентът нервно изтърсил:
– Това е състояние, в което човек може да застане пред Бога без срам и съвест ….

Малкият Тони тичал след врабчетата и ги замерял с камъни, а те преди да замахне с ръка отлитали. Това много забавлявало момчето.
Изведнъж Тони забелязал момиче с къса рокля и износено палто. Гъсти кичури руса коса падали на раменете му. Краката й били боси и прашни. Момичето носело в ръката си кошница.
Тони дошъл до момичето и казал:
– Ти си просякиня, навярно искаш хляб, протегни ръка.
Момичето доверчиво му подало малката си ръка.
– На вземи, – извикал палавникът и сложил камък в ръката й.
Момичето нищо не казало. Погледнало камъка, а после със сълзи  в очите погледнало момчето. Навело глава и продължило по прашния път.
Тони се засрамил от постъпката си. Той не бил зъл, само правел понякога пакости. Искал да се пошегува, но шегата му излязла много лоша.
Тони се завтекъл към кухнята, отрязал голямо парче хляб и изтичал на улицата, но момичето го нямало. Той тичал напред, поглеждал тук и там, но не я намерил.
Горещи сълзи започнали да се стичат по лицето му. Той искал вече да даде на момичето всичко, което има, но тя изчезнала безследно и отнесла камъка, вместо хляб.
Ако човешката съвест не позволява да се дава камък вместо хляб, то колко повече Бог не би ни дал нещо лошо, ако искаме благо от Него. Неговата любов и милост ни дава всичко, което ни е потребно за живота.