Ден като ден. С малко слънце и много облаци. Вятър нямаше, а това обещаваше поне малко по-топло време.

Хората навели глави крачеха натоварени с проблемите на своето ежедневие.

Мартина се нуждаеше от определена сума пари, за това е насочи към най-близкия банкомат. Но там стана свидетел, на нещо доста интересно.

Възрастна жена насилваше банкомата. Той се съпротивляваше и изхвърляше негодната ѝ карта, но бабата привикнала насила да храни внуците си, натискаше с лявата си ръка картата в банкомата.

И накрая тя победи. Банкоматът погълна нежеланият пластмасов боклук и умря. Бабата се разяри и започна да удря с юмруци по металния корпус на машината, но картата не се показа, нито някакви пари.

Мартина не можеше да понесе подобна вандалщина, за това се опита да помогне на жената.

– Навярно сте вкарали някоя друга карта.

– Вчера беше тази и всичко беше наред, – отговори бабата троснато,  напълно убедена в своята правота.

Това звучеше като: „Вас не ви засяга конфликта ми с електронното чудовище, по-добре чакайте реда си и не се месете“.

Възрастната жена не бе в състояние да се вслушва в съветите на който и да е, особено пък на млад човек.

– Проверете в чантата си, може да сте се объркали и да сте вмъкнали някоя друга пластмасова подобна на нея карта, – Мартина се опита да бъде малко по-мила.

– Объркала, – възмути се бабата, – много добре знам с какво да тегля пари. Не ме учи какво да правя.

И възрастната жена продължи да налага с юмруци банкомата. Младо момиче работещо в банката, побърза да се намеси и да успокои развилнялата се жена.

– Не ми пречете, това чудовище не иска да ми даде пенсията, – крещеше разярена бабата, – дори картата ми погълна. Ако не ми дадете парите, на парчета ще направя този банкомат.

Мартина не се съмняваше, че бабата може да го направи, но тя не дочака края на войната между машината и човека, а се насочи към друг банкомата.

И без това бе загубила достатъчно много време за да наблюдава една безсмислена схватка, породена от несъобразителност и липса на благоразумие.

– Понякога дотолкова много се чувстваме прави, – каза си Мартина, – че на всяка цена искаме да победим, без да размислим и да включим главата си.

Компания Life Change е създала първата „християнска“ криптовалута „Christ koin“. Хората  могат да я заработят чрез благотворителност и религиозни практики.

За сега не е ясно, за каква сума става въпрос. Можете да я заработите като четете Библията, участвате в доброволчески акции и църковни мероприятия.

„Оставете своя отпечатък в света, поддържайки хуманитарна дейност, инвестирайки  в криптовалута, своят духовен живот, получите допълнителен доход, поддържайте своята църква чрез десятъци и дарения“ – призовават вярващите.

Въпреки това, този призив предизвика много съмнения. Тъй като включването на икономическа система с разпределение, пропорционално на капитала в религията е съмнително начинание от гледна точка на вярващите.

Венета и Мирон бяха много щастливо семейство единственото, което нямаха и силно желаеха бяха децата. Какво ли не направиха, изпълняваха различни рецепти и съвети, но резултата бе нулев.

Но веднъж, всичко дойде съвсем неочаквано. Двамата разбраха, че Венета е бременна. Радостта им бе голяма и двамата започнаха да приготвят всичко за идване на малкото.

– Нужни са ни нови мебели, – каза Венета.

– Детето ни трябва да израсне в прекрасен дом, – каза Мирон. – Хайде да си купим такъв.

Въодушевени, те изтеглиха заем. Купиха дом, мебели и всичко необходимо за очаквания наследник.

Но един ден Венета завари на масата бележка: „Прости ми, Венета, но аз обичан друга. Сбогом. Мирон“.

Венета бе отчаяна. Тяхното дете щеше да се роди само след един месец.

– Нали искахме това дете? – плачеше бъдещата майка. – Защо ме оставяш сама точно сега? Как детето ни ще расте без баща? А дълговете?

Венета нямаше представа как щеше да живее по-нататък.

Весела я срещна в магазина и забеляза, тъмни кръгове под очите ѝ. Бяха приятелки преди, но след като и двете се ожениха, спряха да се виждат.

– Венета, какво е станало с теб? – попита Весела.

– Моят ме заряза….. чакам дете, което бе голямата ни мечта, а сега … Освен това теглихме заеми, за да приготвим приятна обстановка, за бебето, но …

– Успокой се, за всяка ситуация има изход, само не се отчайвай, – опита се да я насърчи приятелката ѝ.

Весела веднага се сети за социалния проект, за когото бе чула по радиото. Чрез него оказваха помощ на хора, които са попаднали в трудна ситуация.

След като придружи приятелката си до дома ѝ и я насърчи, Весела веднага се обади по телефона и разказа за положението на Венета.

Един ден бъдещата майка излезе на чист въздух в близкия парк. Тя все още не знаеше какво ще стане с нея в бъдеще, но в нея се таеше слаба надежда, че заради детето, би трябвало нещо да се случи.

Слънцето грееше приятно, но това не предизвика радост в сърцето на Венета. Угрижена и натоварена с проблемите си, тя не забелязваше зеленината наоколо, беше останала глуха за песните на птиците, дори не забелязваше хората, които минаваха или бяха край нея.

Поседя на пейката. Погледа децата, които весело играеха на детската площадка под опеката на майките, бащите или бабите си, но това я наведе на още по тъжни мисли.

Накрая обезкуражена тръгна към дома си.

Когато прекрачи прага усети, че нещо е станало.

Огледа се внимателно. Бяха поставени цветя и много вещи необходими, както за нея, така и за толкова дълго очакваното дете. Но това не бе всичко.

Когато Венета отвори фурната, там се оказаха пари, които бяха достатъчни за погасяване на дълговете ѝ и достатъчна сума за разходите след раждането на детето.

Венета се разплака, но тези сълзи бяха от радост. Някой се бе погрижил за нея и детето ѝ …

Да, това английско издание излязло в историята точно под това име: The Wicked Bible. – „Нечестивата Библия“.

Тя била отпечатана през 1631 г., лишена от лиценз и глобена за огромната сума в тези дни 300 паунда.

И всичко това заради една малка грешка, една пропусната дума.

В заповедта: „Thou shalt not commit adultery“ – „Не прелюбодействай“ била изпусната думата „not“. Така че вместо „не прелюбодействай“ изуменият читателите е открил точно обратното – „прелюбодействай“.

Това издание днес се оценява много високо. Почти целия тираж тогава бил изгорен.

Разбира се, колекционерите не се замисляли над смисъла на самата заповед, за тях е важно рядкостта на изданието. По същия начин високо се ценят тези марки у филателистите, на които има грешки.

Кой и защо е направил тази грешка в далечния 17 век не знаем точно. В края на краищата има само текст. Възможно е набиращият текста да е бил уморен, коректорът да е пренебрегнал ….

Натуралното число 1729 е добило популярност благодарение на анекдот, цитиран в книгата на Г. Х. Харди „Апология на математиката“.

Когато Харди посетил Рамануджан в болница, той започва разговора с „оплакване“, че е пристигнал на такси със скучен и незабележителен номер „1729“.

Рамануджан се нервирал и възкликнал:

– Харди, но това е най-малкото натурално число, което може да се представи като сума от кубове по два различни начина. Като едно на трета плюс дванадесет на трета или девет на трета плюс десет на трета.

Освен това , то се дели на сумата от цифрите си:

1729 / (1 + 7 + 2 + 9) = 91

Забележете още една закономерност за сумата от цифрите му.

1 + 7 + 2 + 9 = 19
19 × 91 = 1729