Често сме свидетели на злото в този свят. Много хора са ме питали: „Как Бог го допуска“?

Мисля, че трябва да си зададем друг въпрос: „Любовта и грижата не са ли доказателство за Божията намеса в света.

Тази зима студът и снегът ми дойдоха  в повече и се разболях. Божията доброта и любов усещах чрез хората, които се грижеха за мен. Те правеха всичко възможно, за да се възстановя напълно. Чувствах Божията помощ във всеки техен жест.

В света има много зло, но това, което идва от Бога, прониква през мрака, когато ние се грижим за нашите близки и познати..

Когато се отнасяме с любов и милост към другите, свидетелстваме за Бога .

Боже, благодаря Ти, че ми помагаш да живея така, че да изявявам Твоята слава пред света.

Често говоря по телефона с близките и, които са далече от мен. Трафикът е натоварен или връзката е слаба. Сред белотата, която ме е обкръжила и жестокия студ се чувствам като изолирана от всичко в света.

В такива моменти си спомням думите на апостол Павел: „Мислете за горното, а не за земното“.

Тези и много други думи от Божието Слово ми помагат да преживея и най-тежките периоди от живота си. Ние сме Божии деца и Бог ни държи в ръката Си.

Нека да отделяме повече време да мислим за горното, а не за несгодите на тази земя, защото тогава не само ще се почувстваме по-добре, но ще изпълним  и Божията воля, за която сме призвани.

Една ранна зимна утрин стоях на двора и наблюдавах небето.  Невероятна гледка.

Студът навън насочи мислите ми към хората, които нямат дрехи и храна. Помислих си:

“ Ако бях гладна и ми беше студено, едва ли щях да се взирам към нощното небе и да се радвам на красотата му“.

Макар да не се вижда нищо забележително в една звезда, заедно със другите звезди образуват красиви съзвездия.

Ние не сме сами в този свят, за това трябва да показваме любов и милост един към друг. Колкото и малки да са жестовете на съпричасност, това е служене не само на хората, но и на Бога.

Трябва да правим добро, дори да смятаме, че усилията ни са нищожни.

Любовта и грижата,  която получаваме от Бога, трябва да я споделяме с другите.

Когато е студено ние вървим бързо, крием лицето си от студа и буквално тичаме към най-близкото топло място. Цоко бе замръзнл целия. Той се връщаше от празник по случай рождения ден на свой приятел.

Изведнъж забеляза млад мъж лежащ в снега. Той беше по сив костюм и със синя риза. Сякаш бе заспал. Отпуснал се в ледената прегръдка на снега, едва ли усещаше нещо.

Цоко се наведе и се опита да го събуди. Усети слабия му пулс и сериозно се притесни.

Малдият мъж не реагира на гласа му. Цоко го потупа по бузата, но и това не накара младежа да дойде на себе си.

Явно нямаше никакво време. Цоко извади мобилния си телефон и набра “Бърза помощ“:

– Малад човек лежи в снега…… Пулса му е слаб….. Не мога да го събудя….. Само по костюм е….

– Къде сте, – прозвуча нервен глас отсреща.

– На кръстовището до ресторант „Весел дядо“.

– Тръгваме веднага.

След около 15 минути линейка спря пред ресторанта. От нея слезе едър мъж с яке облечено върху бяла престилка. Той се огледа и видя Цоко, който му махаше с ръка.

Притича бързо до младия човек в снега и започна да оглежда и опипва младежа.

Дотичаха двама с носилка и внимателно поставиха човекът, който беше в несвяст.

Лекарят се обърна към Цоко:

– Жив е. Надявам се да му помогнем. Познавате ли го?

– Не, – смутено каза Цоко.

– Хубаво е, че ни се обадихте. Още половин час и щеше да е мъртъв.

Когато младежът дойде на себе си, се разбра, че Станчо, така се казваше човекът лежащ в снега, се разделил с приятелката си. Почерпил се солидно, за да удави мъката си, а след това тръгнал да се прибира.

Ако не го бе забелязал Цоко, Станчо никога нямаше да стигне до дома си….

Съвременният човек е образувала арсенал от митове за собственото си тяло, а те нямат нищо общо с реалността.

„Ако изляза в студа с мокра коса, лесно да се разболея“ – това твърдение изобщо не е вярно.

Човек се разболява от вируси, на които им е все едно каква е температурата на улицата.

Освен това , студът не оказва влияние на имунната система, защото организма поддържа вътрешна температура около 37 ° С. Ако тази температура с падне сняколко градуса, хората умират.

Човеците боледуват през зимата, защото повечето от времето си прекарват в затворени помещение с други хора. Така те имат голям шанс да хванат съответния вирус.