Имало едно малко миещо мече Енот. То се бояло от всичко и за това нямало приятели. Трудно му било да се запознае с някого.
Всяка сутрин то ходело за съчки до реката. Но с пръчките не можело да говори и му било скучно.
Една сутрин мечето забелязало на реката катеричка. Тя миела гъбки и ги слагала в кошницата си. Мечето се изплашило и тихо преминало реката, така че тя да не го забележи. То харесало много катеричката и си мислело само за нея.
Един ден, когато преминавал реката на едно по отдалечено място видял, че катеричката изпуснала кошничката си във водата и тя заплувала по течението към мястото, където бил Енота.
Катеричката се опитвала да я отлони с пръчка към брега, но тя била вече отишла много далече.
Тези гъби катеричката ги е събирала цяла година, станало и тъжно, че ги губи и заплакала.
Мечето стояло като вдървено, но това бил единственият случай, когато можело да помогне на катеричката. Енотът много се страхувал да направи това, защо и сам не знаел.
Кошничката го приближавала, коленете му се разтреперали, нещо го стискало за гърлото, пот избил на челото му, станало му студено.
И когата кошничката започнала да се отдалечава от него, той най-накрая се решил. Скочил във водата и потънал до кръста, но хванал кошничката и я изнесъл на брега.
От студената вода всичкте му страхове се стопили. Мечето смело отишло при катеричката подало ѝ кошничката и казало:
– Ето ви кошничката, не се притеснявайте.
Катеричката много се зарадвала, погледнала Енота и казала:
– Много благодаря. Ти си истински приятел.
Малкото мече заподскачало щастливо. Никой до сега не му е казвал толкова хубави думи.
– Но ти си мокър, – казала катеричката, – ела у нас да се изсушиш.
Двамата отишли при катеричката, пили чай, яли сладки и дълго разговаряли.
От тогава мечето и катеричката станали приятели и си помагали.

Ние може да бъде герой за един ден и нула на следващия ден, милионер за един ден и беден на следващия. Без значение колко сме прави, колко пестим, финансиите са нещо несигурно.
Ние се тревожи. Това е неразумно. Ти ще имат страхове в живота си, но ще има и по-добри неща, за да се плаши от липса на финанси. Дори и да фалираш, може да има и по-лошо. Тревожи се за това, което е наистина важно.
Да се тревожиш е неестествено. Виж животните и растенията не се притесняват. Птиците не си казват: „По-добре да си изградя по-голяма гнездо за по-голяма сигурност“. Цялото Създание уповава единствено на Бога. Само хората не вярват, че Бог може да ги осигури.
Финансови страхове идват от неразбирането, че Бог е обещал да направи много повече за нас. Той пое отговорността за нашите нужди. Ние винаги имаме неприятности, когато се осъмним в любовта на Бога.
Ако се тревожиш, поемаш отговорност за нещо, за което Бог е казал, че ще се погрижи.
Писано е: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.“
Бог знае какво се случва във вашия живот – и в портфейла ви. Той знае всички ваши нужди. Той иска да ти помогне.
Кои са нещата в живота ви, които са по-важни от вашите финанси?
Как да се балансира доверието в Бога и умението да си добър настойник на своите финанси и ресурси?

Виктор тръгна в командировка. С него пътуваше Светла. Регистрираха се на летището. Той предаде багажа си и изведнъж почувства силна умора. Главата му сякаш беше пълна с олово, а гърлото с пясък.

В медицинския пункт бързо прегледаха Виктор и лекарят му каза:

– Вероятно имате хепатит.

– Боледувал съм от хепатит преди двадесет години, – възрази Виктор, – но при хепатита не боли гърло.
Прегледаха го и други специалисти. Един от тях погледна строго Виктор и каза:

– Отивайте веднага в „Бърза помощ“!

Виктор се ядоса и се отправи към вратата. Зад гърба си чу един от „специалистите“ да му казва:

– Ако не отидете в болницата вие ставате престъпник. …. вашата болест можете да заразите околните и да предизвикате епидемия.

Светла хвана Виктор за ръката и отидоха да търсят раницата му, а след това върнаха билетите на касата. Виктор гореше и през цялото време мърмореше:

– Как мога да отида в инфекциозната болница, когато аз съвсем не съм заразен?!

Светла го погледна и гневно попита:

– Искаш ли да търсим изобщо “Бърза помощ“?

– Не искам, – чесно призна Виктор.

– Тогава, – попита Светла, – защо е нужно да ходиш, щом не искаш?

Виктор се изненада. Той не се изненада от логиката на въпроса, нито от свободата, която следваша тази логика. Виктор беше удивен от това, че жена му помогна да  изгони страха от себе си.

За първи път някой беше се досетил за страховете му и тактично по женски беше ги отстранил. В същата минута се почувства свободен. Такова нещо трудно се забравя.

Светла и Виктор тръгнаха към нейната квартира. Там той спа непробудно 14 часа. После се оказа, че само се е простудил.
Вечерта Виктор се почувства напълно здрав.

Ако не се чувствате обичани от Бога, вие със сигурност няма да предложите любов на някой друг. Невъзможно е да бъдеш любящ, освен ако не сте разбрали и не забравяйте, че Бог ви обича.
Трябва да си напомняте всеки ден това, което Бог мисли за нас – не какво мисли света или това, което мислиш ти за себе си. Това е, което премахва страховете ти.
Бог мисли за вас и ви обича.
Вие сте напълно приет от Него.
Ние прекарваме голяма част от живота като се опитваме да бъдем приети от нашите родители, колеги, от тези, които уважаваме, тези, които ни завиждат, и дори напълно непознати. Но вие трябва да осъзнаете, че Бог вече е уредил този въпрос на приемане. На кръста Исус ви направих напълно приемливи за Бога – без значение какво сте направили или ще направите.
Бог безусловно ви обича.
Бог не казва: „Аз те обичам, ако …“ или „Обичам те, защото …“ Той казва: „Обичам те! – завинаги“ Не можете да накарате Бог да спре да ви обича, защото любовта му не се основава на това, което правите, но на това кой е Той.
На вас напълно ви е простено.
Тъй като Исус умря на кръста и даде живота си за греховете ни, вие сте напълно простени. Римляни 8:1 казва, „Няма осъждане за онези, които са Христови“.
Бог ви смята за изключително ценен.
Има две неща, които създават стойност: кой е собственик на нещото и това, колко е готов да плати за него. Исус Христос плати за вас с живота си. Ето колко ценен си ти.
Когато се сетиш, че си приет, обичан, опростен и ценен за Създателя на Вселената, ще бъдеш по-добре подготвен, за да покажеш любов към другите и ще изградиш по-дълбоки взаимоотношения с тях.

Повечето хора са свикнали със зоологически градини, в които има малки клетки, в който гният обидени от живота животни. Точно обратното на този стереотип във Валенсия е основан Биопарк. Изобретателните испанци на малка площ от 25 дка са успели да пресъздадат истинска африканска зона.
В един от най-оригиналните зоопаркове Лухан в Буенос Айрес посетителите могат, ако желаят, да влязат в клетката на хищника и да го хранят, като му подават храната с ръце.
В Биопарка във Валенсия приближаването към животните не се препоръчва, но можете да ги наблюдавате в реално време.
Обитателите на парка живеят в естествена среда, а посетителите са отделени от тях не с решетки, а реки, скали и живописни водопади.
За разходка в такъв парк трябва да имаш железни нерви. Между хората и животните има незначителни бариери, които животните могат да прекрачат без никакво усилие.
Повечето посетители признават, че изпитват страх, имат огромен прилив на адреналин, тък като това е среща направо с дивата природа.
В Биопарка, както и в джунглата, могат да живеят различни животни едно до друго. Например в една от зоните живеят горили, ему и зебри. Някои от тях, особено по-любопитните, приближават до хората. Истинските любимци на публиката са лемурите.