Силвия и Доротея стояха пред витрината на книжарницата и преглеждаха рекламираните книги на нея.

– Докато книгата лежи по витрините на книжарниците и лавиците на библиотеките, тя е мъртва, – въздъхна Доротея. – Тя оживява само, когато читателет запрелиства страниците ѝ.

– Тогава всички идеи, знания, герои и събития започват да се движат към хората, – допълни Силвия.

– Това движение прилича на енергия без контакт, – започна да философства Доротея. – Между двата полюса няма светлина и топлина. Но ако изведнъж се съединят, пробудените мисли на читателя започват диалог с писателят, с неговото послание и емоционален свят.

– Никой не знае до кога ще бъде това въздействие и колко дълбоко ще бъде то, – добави Силвия.

– Но ако няма взаимодействие между читателя и книгата …….- поде някак плахо Доротея, – това е много тежка присъда за автора.

– Знаеш ли, че някой  сравняват книгата с посланик, други с разузнавач? – засмя се Силвия.

– Като посланик да, но как може да бъде разузнавач? – недоумяваше Доротея.

– Книгата е като птица , прелита през суровите и недостъпни планини, през обширните морета и океани. Те е навсякъде, където има хора. Пътешества без автора си. След като я напише, той няма власт над нея, – поясни Силвия

– За съжаление българската книга вече не птица, която кръжи в страната и извън нея, – усещаше се тъга в гласа на Доротея. – Няма жажда за знания. Всичко е подчинено на личните сметки и интереси, подхранвано от капитала.

– Погледни с какво се е наводнил книжния ни пазар, – посочи с ръка Силвия витрината на книжарницата. – Вносни книги от страниците, на които лъха на барут и кръв, бандитизъм и наркомания, проституция и порнография. Почти тук всичко ухае на пошлост и е загнило.

– Вървиш сред това духовно бунище, – очите на Доротея се напълниха със сълзи, – и нищо друго не ти остава освен да стискаш зъби от безсилие ….

– Погледни навред, крещящи реклами, търговси фирми, банки на всяка крачка, кафенета, заведения,…. – отчаянието взе връх у Силвия, – а тук по-рано кипеше бурен културен живот, хората се тълпяха по книжарниците за някоя хубава книга….. Няма жажда за знания, само зрелища, дори без хляб.

Нещо сме загубили във вървежа си напред и сме го заменили с нещо по-малко достойно …..

Пръстените на олимпийския флаг често са свързани с частите на света в този ред: синьо – Европа, жълто – Азия, черно – Африка, зелено – Австралия, червено – Америка.

Това разпределение е присъствало в официалния справочник на МОК до 1951 г.

Но след това е било отстранено, тъй като не е имало нито едно доказателство, че основателят на олимпийското движение Пиер дьо Кубертен, измислил тази символика, е положил цветовете по тази причина.

Неговата идея била малко по-различна.

Броя на пръстените наистина съответствал на частите на света, но цветовете били подбрани така, че поне един от тях се намирал на флага на всяка страна.

След нацистката окупация на Дания крал Кристиан X останали в страната, превръщайки се в символ на съпротивата на датчаните.

Всеки ден той преминавал по улиците на Копенхаген без охрана, а освен това се твърди, че носел на дрехата си жълтата звезда на Давид, в знак на солидарност с евреи.

В действителност, втори като него нямало, тъй като в Дания, нацистите никога не са издавали такава заповед относно евреите.

Но по-късно, в публикуваните дневници на краля, може да се види, че ако се появяла такава заповед, той възнамерява да си сложи звездата и агитирал всички датчани да последват неговия пример.

До късно през нощта Мартин не можа да заспи. Въртеше се неспкойно в кревата и премисляше всичко. Спомняше си откъслечни реплики, отделни лица, начин на реагиране на един или друг в различни ситуации и всичко това не му даваше покой.

В главата му отекваха въпроси и предупреждения. Сякаш двама невидими човека се бореха в него. Картината изглеждаше така.

– Горе главата, ние сме с теб, дори и да не те разберат.

– Не за първи път ти се случва да се бориш за правото си.

– Това си е истинско унижение, да искаш нещо, което не ти дават, под благовидния предлог, че не ти се полага, въпреки че истината е на твоя страна.

– Истината се нуждае не от молитва, а от брадва.

Предупрежденията също напираха в главата му и не му оставяха много време за размисъл.

– Откажи се, ще те смачкат. Истината винаги е в ръцете на силния.

– Не позволявай да ти смачката фасона. Твоето оръжие е друго, не хаби напразно силите си.

– На кого ще се оплачеш? Всеки гледа себе си. В създалата се ситуация ще те очернят целия. Ще намерят хора, които да те предадат и доказателства, за които не си и предполагал….

Това боричкане на мислите изтощаваше Мартин. Когато едните надделяваха над другите, настъпваше ледена тишина, но нещо вътре в него проплакваше, като малко дете.

– Не позволявай да бъда погубена….

Това беше гласът на истината. Той кънтеше, блъскаше и буташе. И най-закоравялото сърце не можеше да устои на този порив.

– Не ме оставяй, всичко заровено в земята загнива!

– Не, не истината е като злато и макар изровена след десетки години тя свети ….

– А до тогава, все едно не съществува. И победеният ще бъдеш ти. Това е равносилно да загубиш сражението.

– Ами ако битката е предрешена? Ще имаш ли време и сили да се изправиш за нова такава?

– За човека всяка битка има значение. Всяка от тях е решаваща. Така човек се движи напред.

– А рискът? Човек не живее сам на този свят. Нужно ли е неговото страдание да се превръща в мъка и болка за околните.

– Ами страхът? Той убива свободата.

– Освободи се от страха и действай, независимо от тежките последствията…….

Спорът продължаваше безкрайно. В главата на Мартин нещо се блъска и дращеше болезнено. Ушите му пищяха. Искаше да избяга от този хаос от мисли, но те още по-настървено го нападаха.

Едва на разсъмване Мартин успя да заспи.

През 60-те години на миналия век на учениците от втори клас са предлагали следната задача. Тя съвсем не е проста и не е по силите на всеки възрастен.

А ето и следната задача:

Погледнете рисунката и отговорете на шест въпроса:

1. Надолу или нагоре по течението на реката върви параходът?

2. Кой сезон от годината е изобразен на картината?

3. Дълбока ли е реката на това място?

4. Далеко ли е пристанището.

5. На десният бряг или на левия се намира пристанището.

6. Кое време на деня е изобразено на рисунката?

Преди да погледнете отговора, можете внимателно да разгледате русунката и да потърсите отговорите на зададените въпроси.

Отговор:

1. Триъгълната основа на шамандурата винаги е насочена срещу течението. Следователно корабът плава нагоре по реката.

2. В небето се вижда ято птици. Тъй като едната старана на ъгъла образуван от всяка птица е такъв, че едната му старана е по-дълга от другата, можем да направим извод, че това са жерави. Така те се движат през есен или пролет. Известни е, че короната на дърветата е по-буйна от южната страна. Следователно жеравите летят на юг, а на рисунката е изобразена есен.

3. На това място реката не е дълбока, защото моряк измерва дълбочината с прът.

4. Съдейки по струпаните пътници с багажа им в ръце, параходът скоро ще акостира на кея.

5. Както е известно левият и десния бряг се определят, като се стои по посока на течението на реката. От отговорът на първия въпрос, знаем накъде плава корабът. Именно от тази страна пътниците се готват да слизат. Следователно пристанището се намира на десния бряг на реката.

6. На шамандурата има фенер, който се включва вечер и се гаси рано сутрин. Освен това овчар прибира стадото си в селото, следователно е вечер.