Пророчицата на Троя предупреди старейшините на града да не се доверяват на гърци, носещи подаръци. Тогава Касандра правилно е казала:

– Изгорете Троянския кон.

Вместо това, старейшините приеха дара. Е, знаете как продължава останалата част от тази старата история.

По същия начин цар Езекия неразумно показа на своя враг всичките си съкровища и запаси, което доведе до плячкосване на градът малко по-късно.

Това не се случи за една нощ, но задейства процес, чиито семена на унищожение бяха внимателно засаждани с течение на времето.

Мир, състрадание и загриженост звучат прекрасно. Кой би ги отхвърлил?

Мъдрият човек обаче си спомня правилото: „Рискът е за купувача“ и че купувачът трябва да се пази. Продавачът на стоката може да постави под съмнение почтеността на устоите на страната. Той подхранва фалшиви илюзии как мирът може да победи.

Човек може да почисти външността на чашата, но вътре остава пълно с мъртвешки кости.

Когато предупрежденията, в които има напътствия, не са приети, те стават начало за унищожение.

Това е истина, която никой не отрича напълно, но и никой не вярва изцяло.

Ако беше повярвана, много опустошителни възгледи в миналите векове щяха да бъдат предотвратени. Народи и градове щяха да живеят в благоденствие, но сега са потънали в разруха.

През последните години много климатолози и историци се опитват да разберат как климатичните вариации в последните исторически периоди и дори в последните няколко десетилетия биха могли да повлияят на хода на историята.

Например, те наскоро са открили, че застудяване през 7 век от н.е., е могло да предизвика епидемия от чума във Византийската империя и да се положат основите на властта на арабския халифат, а в първата третина на 13 век да принудят монголите да спре офанзивата си в Европа.

Изкуствените и естествените климатични колебания имат по-голямо влияние върху многонационалните държави отколкото в етнически хомогенните държави. Съвременните природни бедствия засягат икономическите показатели на страните.

Интересното е, че връзката между конфликтните и климатични събития е най-силно изразено в страните, където живеят няколко етнически групи или които са преминали културни и исторически граници.

Като се има предвид, че изменението на климата ще доведе до по-чести засушавания, горещи вълни и други екстремни метеорологични явления в следващите години, учените прогнозират още по-голям брой конфликти в Централна Азия и Близкия изток, където изменението на климата е съчетано с наличието на множество многонационални и мултиконфесионални държави.

На остров Ниуе ендемичният полинезийски скорец, се намира на границата на изчезването.

Новозеландския скорец кокако е изобразен на обратната страна на банкнота от 50 новозеландски долара.

Преди около век, 60 чифта скорци са били пуснати в Ню Йорк. В рамките на 50 години, скорците са станали най-често срещаните птици в Съединените щати.

Оказва се, че скакалците са любима храна на розовия скорец. Ето защо, големи ята от птици летят до мястото, където има много скакалци.

Валери Циганков от Хабаровск е летял още като младеж. Скачал и планирал от всякаква кула, откъдето е възможно и никога не бил получавал травми.

Преди 30 години той си счупил гръбначния стълб при автомобилна катастрофа.

През 2015 г., вероятно първи в Русия, той направил  специален декталет. Седнал в него от инвалидната количка и отново се издигнал в небето.

Странно как този апарат е бил приспособен за Циганков, нали нямал крака?

При Циганков ръчното управление е на предните колела, двигателят се управлява от  два бутона „пускане“ и „стоп“.

В някои страни има инвалиди в инвалидна колички, които летят. Англичанин летял с делталет от Великобритания до Австралия с няколко кацания.

На борда на един самолет имаше трима пътници: умник, скаут и свещеник.

Изведнъж един от двигателите на самолета отказа. Пилотът изкрещя:

– Трябва да скачате.

И той взе един от трите парашута и скочи.

Останалите трима, трябваше да решат, кой ще остане без парашут, тъй като бяха останали само два парашута.

Умникът каза:

– Аз съм необходим на страната, така че трябва да се спася.

Той грабна един от парашутите и скочи.

Свещеникът погледна скаута и каза:

– Сине мой, достатъчно си поживях на този свят и мисля, че ще бъде справедливо, ако ти се спасиш. Аз съм готов да се срещна с Господа.

– Това не е необходимо, отче, – каза скаутът. – Ние имаме два парашута. Умникът скочи с моята раница.