Слави беше добър човек, във всякакъв смисъл на думата. Въпреки че заемаше доста добра държавна позиция, той си оставаше добродушен и отзивчив човек, както със сътрудниците си, така и с останалите хора.
Наблизо до дома му се намира голям магазин на два етажа. Там всеки месец се провежда лотария. За всеки 50 лева закупени стоки от него, всеки купувача получаваше лотариен билет. Половината от билета се откъсваше и се слагаше в една кутия, а другата се прибираше в джоба.
Наградите бяха телевизор, лаптоп и мобилен телефон.
Днес излизаха резултатите от лотарията и хората проверяваха печелившите числа.
Случи се така, че билетът на Слави печелеше телевизор, но той не му беше нужен.
Тогава той реши да го обмени в магазина за други стоки. Докато обмисляше какво точно да направи, видя наблизо стояща майка на средна възраст с две деца, която проверяваше билетите си. Децата стояха тихо и очакваха с надежда.
– Мамо, – каза едното, – виж дали ни се е паднал телевизор.
Жената погледна детето, но нищо не каза. Другото я сбута нетърпеливо:
– Не печелим ли? Провери още веднъж.
Жената погледна още веднъж номерата и поклати тъжно глава.
Слави ги приближи и се направи, че гледа близкия щанд. След това се обърна към жената:
– Какво не ви ли провървя? Навярно децата искат телефони – и намигна на малчуганите.
Жената се усмихна тъжно:
– Телевизор искат. Нашият е стар и се развали, а все не можем да съберем пари за нов.
– Навярно искат да гледат мултипликационни филмчета, а? – Слави весело се усмихна на децата.
А след това прибави:
– Не трябва да се отчайвате, в живота всичко се случва.
Той извади билета от чантата си и каза:
– А ето ви още един билет, навярно сте го изпуснали. Проверявали ли сте го? – Намигна още веднъж на децата. – Успех ви желая!
А след това тръгна към вратата.
След няколко минути се чуха радостните възгласи на децата.
Борис ги чу, обърна се и се усмихна.
– Той им е нужен.
И излезе с бодра крачка от магазина.
В Япония има реки, по които се движат плавателни съдове.
