През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.

Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.

По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.

Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.

В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.

В Япония има реки, по които се движат плавателни съдове.

Река Нагара от незапомнени времена е съединявала десет града, които се намирали на нейните брегове.

По нейното течение са се превозвали много стоки. Хората са знаели винаги, на кого и какво е необходимо.
Поради това местното население не враждувало и поддържало нормални отношение.

Сега Нагара е една от трите реки с чиста вода.

Известно е, че по нейните брегове се провежда фестивал на фойерверките. 30 хиляди туристи идват тук, за да пуснат ракети и да се насладите на невероятния спектакъл.

Фиксирани цени на стоките са се появили през 80-те години на XIX век в САЩ, благодарение на продавача Франк Вулворт.

По-рано, за да разбере каква е цената на стоката, купувачът питал за това продавача. А последният  сам определял цената като се ръководел от платежоспособността на клиента.

Младият продавач Франк се стеснявал да разговаря с клиентите и за да избегне уволнението, решил да прикрепи към всяка стока табелка със цената ѝ.

На купувачите това много се харесало и в този ден продажбите в магазина многократно се увеличили.

Скоро Вулворт напуснал работата си и започнал самостоятелна дейност, а след това имал и търговска мрежа, известна със своите свободни, предварително изчислени цени, както и постоянни отстъпки за продуктите.

Слави беше добър човек, във всякакъв смисъл на думата. Въпреки че заемаше доста добра държавна позиция, той си оставаше добродушен и отзивчив човек, както със сътрудниците си, така и с останалите хора.

Наблизо до дома му се намира голям магазин на два етажа. Там всеки месец се провежда лотария. За всеки 50 лева закупени стоки от него, всеки купувача получаваше лотариен билет. Половината от билета се откъсваше и се слагаше в една кутия, а другата се прибираше в джоба.

Наградите бяха телевизор, лаптоп и мобилен телефон.

Днес излизаха резултатите от лотарията и хората проверяваха печелившите числа.

Случи се така, че билетът на Слави печелеше телевизор, но той не му беше нужен.

Тогава той реши да го обмени в магазина за други стоки. Докато обмисляше какво точно да направи, видя наблизо стояща майка на средна възраст с две деца, която проверяваше билетите си. Децата стояха тихо и очакваха с надежда.

– Мамо, – каза едното, – виж дали ни се е паднал телевизор.

Жената погледна детето, но нищо не каза. Другото я сбута нетърпеливо:

– Не печелим ли? Провери още веднъж.

Жената погледна още веднъж номерата и поклати тъжно глава.

Слави ги приближи и се направи, че гледа близкия щанд. След това се обърна към жената:

– Какво не ви ли провървя? Навярно децата искат телефони – и намигна на малчуганите.

Жената се усмихна тъжно:

– Телевизор искат. Нашият е стар и се развали, а все не можем да съберем пари за нов.

– Навярно искат да гледат мултипликационни филмчета, а? – Слави весело се усмихна на децата.

А след това прибави:

– Не трябва да се отчайвате, в живота всичко се случва.

Той извади билета от чантата си и каза:

– А ето ви още един билет, навярно сте го изпуснали. Проверявали ли сте го? – Намигна още веднъж на децата. – Успех ви желая!

А след това тръгна към вратата.

След няколко минути се чуха радостните възгласи на децата.

Борис ги чу, обърна се и се усмихна.

– Той им е нужен.

И излезе с бодра крачка от магазина.

Жителите на град в североизточната част на Венецуела, който се намира в трудна икономическа ситуация, получил свръхестествено снабдяване, когато на брега били изхвърлени милиони риби.

На 27 юли по крайбрежната ивица на град Карупано изведнъж се появили огромен брой риби и миди. Хората ги хващали в кофи, мрежи и найлонови торбички.

Вярващите казват, че Бог е снабдил хората с храна, точно както и израилтяните по време на тяхното освобождаване от робството в Египет.

Икономиката на Венецуела пада и по рафтовете на магазините, където трябва да има храна или стоки от първа необходимост, „вятърът се разхожда“.

Християни се молят за страната си и извършват хиляди молитвени шествия, благословят икономиката и викат към Бога за съдбата на нацията си.

Медиите съобщиха за смъртта на 50 животни в зоопарка на столицата на Венецуела, поради глад. Хиляди венецуелци отиват в Колумбия, за да си купят продукти.

Но за жителите на Карупано храната доплувала сама до тях в големи количества.