Докато пресичаше улицата Лена забеляза мъж по лицето, на който стърчаха някакви железа, като бодли. Той се препъна в ръба на тротоара, залитна и падна на едно си коляно на паважа.

Лена му помогна да се изправи. Когато се изправи забеляза, че дънките му се бяха скъсали. Усмихна се и каза:

– Благодаря!

– Добре ли сте? – попита го загрижено Лена.

– Нищо ми няма, само малко скъсах дънките. Но днес плащат доста пари за скъсани дънки, а на мен ми дойдоха безплатно.

Лена се усмихна. След като огледа лицето му го попита:

– Какви са тези метални остриета върху лицето ви?

Той прие спокойно любопитството ѝ, без да се дразни.

– Пиърсинга по лицето ми ли? Това са моите бижута.

– Бижута? – Лена беше озадачена.

– Вие жените носите украшения, аз също. На мен ми харесва така. Това показва, че не ми пука.

– Не ви пука? За какво?

– Не ми пука какво мислят хорат. Имам си свой собствен стил. Не нося никаква униформа, това съм си аз самият.

Лена се усмихна. Хареса ѝ прямотата му.

– В униформите няма нищо хубаво. Но в старанието си да избегнете традиционната униформа, дали не стеси навлекли някоя друга, новоизмислена?

– Значи съм като всички останали, които имат пиърсинг? – малко тъжно каза мъжът.

Никола Тесла според повечето оценки се смята за един ексцентричен учен. Много от неговите изобретения са водещи в науката и техниката. Като символ на „луд гений“ може да се приеме не само неговата електрическа машина, но и наличието на буйно въображение и ексцентричен стил.
Сега всяко невероятно изобретение се възприема от нас като обикновенно явление, като каталог на онлайн магазин, например.
Тесла е имал доста безумни изобретения.
Например, машина способна да предизвика земетресения. Тесла я нарекъл генератор на колебанията. Тази машина разтърсвала не само сградата, в която се намирала, но и всичко наоколо.
Въпреки теглото си самото устройство можело да се настрои на такава честота, че и най-голямото здание може да се залюлее и да се разпадне.
Самият изобретател разбил своя генератор с чук, осъзнавайки неговата потенциална опасност.

Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България голяма част от гражданите се заселват в трудно достъпните части на Балкана.
Сред тях е младата болярка Божана, която избира за своя убежище мястото, на което в момента е село Боженци. Синовете на болярката започнали да търгуват.
С течение на времето селото се разрастнало и през периода на Възраждането се превърнало в главно кръстовища за търговците от XVIII век. Основно от там се продавали кожа, вълна, восък и пчелен мед.
Близо до единия край на селото е запазен римски път за Габрово, а от друга страна  започва пътека за Трявна.
След Освобождението се създават фабрики, които конкурират местните занаятчии и селото започва да запада.
През 1962 г. започва реставрация на някои къщи, а също и цялостното възстановяване на селото.
Боженци е обявено за Архитектурен-исторически резерват от 28-ми януари 1964 г.
Селото е запазило възрожденска си архитектура, има забрана за строеж на сгради, които не са в унисон със стила на селото.
Тъй като жителите на селото по време на турското робство са били богати, повечето от къщите са двуетажни. Първият етаж се е използвал за магазин или работилница, а на втория живеели собствениците.

В центъра на стария град ще се появи нов ултра – модерен хотел.
В края на 2017 г. в Карлсплац ще започне работа по изграждането на хотела, която ще продължи две години.
Хотелът клас „лукс “ ще бъде построен на мястото на хотел Königshofen, който ще бъде разрушен. Проектът на новия хотел в стила на “ Тетрис “ е създаден от испански архитект.
Девететажният хотел ще има големи прозорци и площадки за наблюдение от високо.
На покрива на хотела с 95 стаи ще има ресторант с прекрасна панорамна гледка към града.

Скоро на Севастополския проспект, художниците с изобразили върху стените на няколко къщи каравели в открито море.
Работата се провежда с официалната подкрепа на властите.  Местните се надяват, че момчетата ще продължават да украсяват града в този необичаен, но безусловно талантливият стил.
Тези рисунки напомнят на домове в Брюксел, Белгия.
Севастополския проспект е кръстен на града герой Севастопол през 1965 г. заради местоположението си. Намира се в южната част на Москва. Значителна част от проспекта е застроена с пет- етажни сгради.