Вашият дом, не винаги ще бъде подреден и организиран.

Децата разхвърлят играчки, разливат сок, калят, оставят раници на врати и по някакъв начин създават безпорядък във всяка стая, в която влизат. Те се учат да работят, да гладят, да сгъват дрехи, да прибират вещи, да чистят бани и да се справят със задълженията си.

Междувременно вие запълвате празнините, като почиствате след тях, довършвате започнатите задачи и преподавате едни и същи уроци многократно.

Шумът никога не спира. Финансовият стрес нараства с всеки скок в растежа, медицинска сметка, разходи за училище и такса за дейност.

Дезорганизацията се превръща във вашата нова нормалност. Детските стаи остава разхвърляни година след година, но изберете да видите Господ да действа в Неговата любов.

Идва време, когато тишината ще замени смеха. Когато спалните ще останат вечно чисти, защото никой не живее в тях. Когато сметките за хранителни стоки намалеят, а купчините пране се свият. Когато шумът, хаосът, лепкавите пръстови отпечатъци по стените, безкрайните въпроси, прекъсванията посред нощ – всичко това изчезва.

Къщата става безупречно чиста. Организирана. Тиха.

Само че сега би дал всичко за още една разхвърляна сутрин, още един силен спор на масата за вечеря, още едно сълзливо лягане, когато отчаяно се нуждаят от теб. Не си пожелавай да пропуснеш Божите дарове за днес.

Затова се насладете сега. Насладете се на смеха им, който ехти по коридорите. Насладете се на бъркотията им, която доказва, че са тук и растат. Насладете се на виковете им, които ви напомнят, че все още се нуждаят от вас.

Насладете се на финансовия стрес, защото това означава, че инвестирате в тяхното бъдеще.

Насладете се на неорганизираността, защото това означава, че животът се случва, не просто съществува.

Децата ви нарушават перфектно подредения ви живот, но те също така създават нещо много по-ценно от чиста къща. Те се превръщат във възрастни, които знаят, че са били обичани, желани и на които са се радвали, дори когато са били разхвърляни. Вашата любов ги подготвя.

Един ден ще се събудите в тишина и безупречно чисти стаи, копнеейки отчаяно за още една хаотична сутрин с вашите красиви, разхвърляни деца.

Не чакайте детските стаи да се изпразни, за да осъзнаете какво сте имали. Насладете им се сега: разливи, шум, стрес и всичко останало.

Намерете Исус и радост в бъркотията от смислени моменти с детето си.

Надя обичаше дома си, но като поживя известно време в него си каза:

– Трябва нещо да се направи. Тук нещо не е наред.

След няколко години започна да се лющи боята от стените.

– Какво ще стане, ако възстановим тухлите до оригиналния им цвят? – попита Надя.

Съпругът ѝ си помисли: „Уф, колко много работа ще е необходим. Големи главоболия ще си създадем“.

Но каза:

– Добре, скъпа. Нека го направим.

И така започна процесът на реставрация.

Първите няколко опита се провалиха. Накрая потърсиха и последваха съвета на професионалист.Това бе добра идея.

Премахнаха старата боя. Изчеткаха тухлите с телена четка и нанесоха байц върху тях.

Работата бе доста напрегната, затова успяха няколко пъти да изпуснат нервите си.

Най-накрая всичко беше готово.

Отдръпнаха се и се възхитиха на земночервената красота на тези тухли, изглеждащи точно както е замислил производителят им.

– Красиво се получи, – отбеляза Надя. – Беше тежка работа, но си заслужаваше.

Болките в мускулите ѝ се съгласиха с нея.

Ние служим на Бога, Който иска да ни върне към оригиналния ни дизайн.

Ти и аз сме свободни да изберем дали ще се откажем от контрола си в полза на Неговия.

Бог е готов и чака да извади най-доброто от себе си във всеки един от нас, но първо трябва да Му се предадем.

Мария се настани до дядо си и се приготви да слуша. Старецът бе сладкодумен, а внучката му любознателна.

Тя с трепет очакваше какво ще ѝ разкаже този ден.

– Днес е ред на жителите на град Сардис, – засмя се дядо ѝ. – И така, този град се намирал на висока скала, която била почти невъзможна за изкачване. Жителите му били сигурни, че никакъв враг няма да нападне града им. Тази самоувереност довела до разрушението на Сардис.

– Но нали градът бил на висока скала и никой не можел да я изкачи?! – възкликна Мария.

– Хората се гордеели, поради не престъпното място, че никой няма да посмее да воюва с тях, – въздъхна дядото. – Станали арогантни, самодоволни, мързеливи и небрежни. Смятали, че градът е надеждно защитен.

– Тогава,как са успели да го разрушат? – Мария бе нетърпелива.

Но дядо ѝ не бързаше, той бе последователен в разказването и точен.

– Жителите на Сардис не се интересували от укрепването на основите на стените му. След време в тези стени се появили пукнатини. Отначало били малки, почти незабележими, но с времето ставали големи и по-дълбоки. И накрая станали такива, че човек можел да преминава през тях.

– Хората не са ли забелязали това? – попита Мария.

– Дори не са подозирали,че през образувалите се пукнатини може да проникне враг, – уточни старецът.

– И навярно са ги нападнали? – смръщи вежди Мария.

– Една нощ врагът се изкачил на скалата и влязъл през пукнатините. Всичко станало само за няколко минути. Нашествениците заели атакуващи позиции, подготвяйки оръжията си, за да убият всеки, който би се опитал да избяга. На сутринта жителите излезли по улиците и били смаяни, че са обкръжени от врага.

– Наистина много неприятно е, но те сами са си били виновни, – отбеляза Мария.

– За съжаление, много от нас са като жителите на Сардис, – тъжно поклати глава дядото. – Толкова сме заети с житейските дела и толкова уверени във възможностите си, че спираме да забелязваме духовните си нужди. Мислим си, че не е нужно да се грижим за „основата“ на живота си и не забелязваме, че тя вече е напукана.

– А кога става това? – с тревога попита Мария.

– Такова небрежно отношение се получава, когато вярващият не се моли и не се подчинява на Божия Дух. Ако християнинът е толкова зает, че няма време да общува с Бога, тогава скоро ще има големи проблеми, както се е случило с жителите на Сардис. „Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне“.

Мария сериозно се бе замислила, след като чу поредната историята на дядо си.
Накрая вдигна глава и каза:

– Това означава, че винаги трябва да бъдем нащрек. Да бдим за духовния си живот и за вярата си, която смятаме за силна.

– А защо трябва да бъдем изключително внимателни? – попита дядото.

– За да не паднем, – смело отговори Мария.

Ако животът ви е напукан или вече се е счупил, все още има надежда, че всичко ще бъде наред и животът ви ще бъде възстановен.

Може да се наложи да предприемете спешни мерки, за да „реанимирате“ живота си, но във всеки случай той може да бъде възстановен.

Профилактиката винаги е по-добра от операцията, затова се научете да не позволявате на нещата да стигнат до сериозни проблеми в бъдеще.

Може да си мислите, че молитвата и грижата за духовния ви живот изискват твърде много време и усилия, но те изисква много по-малко усилия и е по-малко болезнено, отколкото първо да разрушите духовния си живот и след това да се опитвате да го възстановите и подобрите.

Марко не обичаше да ходи на училище.

В къщи майка му го попита:

– Защо мразиш училището? Знанията, които получаваш там, ще ти бъдат необходими в живота.

– Уроците по алгебра, граматика и периодичната таблица ме отегчават, – отговаряше Марко навел глава.

Но това момче обичаше да си стои в къщи.

През лятото Марко ходеше на работа с баща си. Той бе само на 15 години, но знаеше всичко за цимента, дърводелството и как да измаже една стена.

На тези умения, които усвояваше с баща си, той не можеше да се насити.

Каква е разликата между училище и строителство?

Любовта.

Защо Марко обичаше едното, а мразеше другото?

Защото любовта подхранваше знанията за едното, но не и за другото.

Това е много важен въпрос.

Какво обичаме?

Ние ценим това, което обичаме.

Ако обичаме истината и мъдростта, ще ги търсим като скъпоценно злато.

Те ще ни пазят.

Малка песъчинка се заби в стридата, дразнейки я.

За да смекчи дразнението, стридата започна да покрива песъчинката със седеф.

Докато усещаше дразнението, стридата продължаваше да трупа върху пясъка слоеве перли.

Какво дразнение е било необходимо, за да се образуват перлите, които изграждат небесния град? Те са толкова големи, че могат да се поберат в стена с дебелина двеста фута.

Навярно това не е било обикновено дразнение. По-скоро е било нещо ужасно.

Перлите ни напомнят всеки път за страданието и смъртта на Божия Син.

Те отразяват кръста на Исус Христос.