Нивото на замърсяване в района е достигнало критичната си тока. Езерото и всичко наоколо буквално е осеяно с боклук и отпадъци.
В сравнение с 2012 година, обема на отпадъците само от предприятията е нараснал с 32 %. Виновни за това замърсяване са промишлените предприятия: ОАО „Разрез Тугнуйский“ и ОАО „Угольная компания Баин-Зухре“, които изхвърлят от 18 до 24,3 милиона тона отпадъци. От министерството на природата на РФ се извършва модернизация в държавния надзорен контрол за околната среда на територията край Байкал. Това ще гарантира по-ефективно и своевременно реагира при замърсяването в района.
Около 20 автоматични станции за контрол на замърсяването във въздуха, се планира да бъдат пусната в експлоатация през настоящата година. Също така напълно се очаква да се обнови и автоматизира мрежата за наблюдение, която е от важно значение за Република Бурятия.
В допълнение към посочените по-горе дейности, министерството e решило да пусне в експлоатация 10 специализирани мобилни лаборатории и две автоматични станции за проследяване степента на замърсяване във водите.
Санкциите за екологични нарушения независимо от тяхната тежест, извършени в рамките на естествената територия на Байкал, ще бъдат увеличени няколко пъти. Относно глобите скоро ще бъдат внесени промени в административния кодекс на РФ.

НАСА предварително одобри проект за лазерни комуникации с орбитален спътник. Статусът на Preliminary Design Review означава, че проектът отговаря на всички изисквания за проектиране, разходи и време за реализиране.
Ако всичко върви по план, основната демонстрация на лазерните комуникации Laser Communications Relay Demonstration, LCRD с търговска сателитна компания Space Systems Loral  ще започнат през 2017 г. и ще продължат две години. През това време ще бъде събрана статистика за анализ относно това, как лазерният модем се държи при по-дълга експлоатация. Това е първият случай, при който НАСА използва спътник произведен в частна компания.
Лазерните комуникации са бъдещето на космическите връзки. При тях може да се достигне скорост 10 – 100 пъти по-висока от предаването с радиочестоти.
Например, сегашният апарат има максимална скорост 100 Мбит/с, а това ще отнеме само няколко минути, за да се прехвърли висококачествена снимка на Земята.
По време на експеримента с LCRD инженерите очакват да получат данни със скорост до 1,25 Гбита/с кодиран сигнал и 2,88 Гбита/с некодиран сигнал.
Скоро NASA проведе експериментален сеанс между земната и лунната станция с помощта на импулсен лазер. Максималната скорост на данните, на разстояние 385 000 км е 622 Мбита/с. Това е първия експеримент с помощта на лазерен вместо традиционния радио модем. Коригираният стабилна скорост на сваляне на файлове на космическия апарат, който се намира на лунната орбита е 20 Мбит/с. Предаването е направено от наземна станция в Ню Мексико.

Модел на летяща електростанция, която поглъща, както слънчева, така и ветрена енергия, предавайки я безжично към Земята, не е нещо ново. Ние сме виждали вече летяща вятърни турбини и слънчеви централи, които са насочени към осигуряване на чиста, възобновяема енергия на Земята.
Британската компания New Wave Energy е предложила нова и смела идея, която в момента е в процес на разработване. Компанията планира да се построи първия в света завод с висока надморска височина способен, посредством мрежи от безпилотни самолети да събира енергия от различни източници и да го предават безжично към приемните станции на Земята.
Патентованата технология има тенденция да се използват безпилотни мрежи, за да събиране на слънчева и вятърна енергия, движещи се с ниска скорост, следвайки слънцето. Дроните ще работят при голяма надморска височина, където ветровете са по-стабилни и има минимален риск от лоши метеорологични условия, както и самолетна заплаха.
Всеки безпилотен самолет ще има четири ротора, вятърни турбини и равен терен за генериране на слънчева енергия. Той ще бъде в състояние да се хранят самостоятелно от извлечената енергия и да генерира допълнително 50 кВт, които могат да се предават по безжична мрежа на повърхността на Земята. Такава централа, съдържаща хиляди безпилотни самолети може да произвежда около 400 мегавата електричество, достатъчно за захранването на около 205 хиляди жилища годишно.
Разработката е направена с възможност за по-леко обновяване. Мрежата от дронове може да се снабдява с по-ефективни генератори в процеса на разработването им.

На орбитална станция в състояние на безтегловност в кислородно съдържаща атмосфера космонавт поднася огън към фитила на свещ.
Въпрос: Какво ще стане със свещта?
Коментар: На Земята пламъкът и кой да е горящ газ се издига нагоре чрез Архимедовата сила. Пространството, което освобождава пламъкът, се заема от атмосферен въздух, богат на кислород. Именно кислорода позволява да горят веществата. Огънят непрекъснато ще гори, докато има вещество, което да гори и свободен достъп на кислород.
В безтегловност няма отлив на горящите газове и микроатмосферата около фитила на свещта ще изчерпи кислорода. Поради естествената дифузия на веществата в атмосферата малко количество кислород все пак ще постъпва, но то ще бъде достатъчно само за слаб син огън.
Въпреки това, използването на запалка, в такава обстановка, е напълно възможно. Газът излизат под налягане от дюзата на запалката, създава циркулация на въздуха около нея и така осигурява приток на кислород за горене.
През 1996 г. на станция “ Мир“ учените установили рекорд, една от свещите горяла в продължение на 45 минути.
Мисля, че вече е време да понапрегнете мозъка си и да дадете правилен отговор, преди да го прочетете наготово.
Правилният отговор е: Свещта ще се запали, известно време ще гори със слаб син цвят под форма на кълбо и има голяма вероятност след това да изгасне.

Китай стартира космическия кораб „Шънджоу-10“ с екипаж от трима човека на борда. По китайска традиция, те не се наричат астронавти, както в Русия и астронавти, както в САЩ, а тайконавти.

В рамките на полета ще се осъществи втората, в историята на Китай, китайска космическа програма. Пилотирания космически кораб ще се скачва с друг космически обект.

„Шънджоу-10“ е изстрелян от космодрума Цзюцюан, намиращ се в пустинята Гоби. Екипажът се състои от трима човека, двама мъже и една жена.

Корабът ще бъде в космоса 15 дни. Той ще трябва да се скачи с модула лаборатория „Tiangong-1“, която стартира през септември 2011 година. Първият пилотиран космически кораб за скачване с модула „Tiangong-1“ се проведе през юни миналата година.

Членовете на екипажа ще трябва да работят ръчно и автоматично за да се осъществи скачването. При скачване, екипажът ще се премести от космическия кораб в „Tiangong-1“, която е един вид космическа станция. Допълнително, в ниската околоземна орбита, изследователите ще проведат различни научни експерименти и ще организират обучение с група от студентите по видео от китайската космическа станция.

За първи път в историята на Китай скачване на два космически кораб в орбита се състояло през 2011 г., когато е стартира „Шънджоу-8“. Тази технология е необходима, за да може Китай да си създаде собствена космическа станция, която ще бъде пусната през 2020 г.

Космическата програма в Китай се реализира на три фази. Първият включва пускането на два космически кораб с астронавти на борда – „Шънджоу-5“ през 2003 г. и „Шънджоу-6“ през 2005 година. Вторият етап, който се осъществява в момента осигурява практикуване на скачване на устройства в орбита. В третия етап трябва да бъде създадена и пусната в орбита космическа станция.