Дъждът не спря младежите да се съберат. Въпреки лошото време, те успяха навреме да дойдат на уреченото място.
Васил започна още от начало да мърмори:
– Не обичаме да се говори за ада.
Тома му пригласяше:
– В интелектуалните среди темата за ада се смята за примитивна и глупава.
Спас не остана назад:
– Няма логика. Как един любящ Бог би пратил хората в ада? Така че …. отхвърляме го.
Мишо се усмихна вдигна ръка и започна:
– Чакайте, доктрината за ада не е разработена от Павел, Петър или Йоан. Тя е представена от самият Исус. Ако го отхвърляте, означава да отричате присъствието на любещия Бог и привилегията на свободния избор.
Ленко продължи мисълта му:
– Той ни кани да го обичаме. Изборът остави на нас. Не ни принуждава, защото това не би било любов.
Мишо добави:
– Бог обяснява ползите, очертава обещанията и формулира много ясно последствията, но в крайна сметка остави избора на нас.