Горан вървеше по пътя и задълбочено разсъждаваше, когато видя жена да обикаля около един малък самолет. Тя беше на средна възраст, но за годините си бе доста запазена. Наоколо нямаше никой.
– Ей, младежо, искаш ли да полетиш за последно, преди да се е стъмнило? – попита жената.
– Не, благодаря, – каза смутено Горан, – трябва да се прибирам.
– Не се отказвай толкова лесно, – настоя жената. – Ако се издигнеш високо може и да прозреш това, което търсиш и те вълнува.
– От къде знаете, че търся нещо? – стъписа се Горан. – „Нима бе прочела мислите му?“ …
– Всеки търси нещо, – засмя се жената. – Любов, пари, успех, щастие, ….. Когато излетиш нагоре в небето, нещата се проясняват и изглеждат по съвсем друг начин.
Дали от думите или някакво забравено старо желание, накара Горан да се качи в самолета.
Когато жената включи двигателят и започна да ускорява по пистата, тя се обърна към Горан:
– Явно се нуждаеш от нова перспектива.
Горан затвори очи и когато самолетът излетя, сърцето му се разтуптя. Двигателят пронизително бръмчеше, а хладния въздух галеше лицето му. Вибрациите на машината се придаваха на тялото му. Горан имаше усещане, че ще се разбие на хиляди парченца.
– Нищо няма да видиш, ако стоиш със затворени очи, – укори го жената. – Колко смешно е понякога, като си помисли човек, колко много хора минават живота си със затворени очи. Те позволяват на страха да ги заслепи и пропускат чудесата, красотата и възможностите си.
Горан бе съгласен, тази жена говореше истината. Той бе позволил на страха да го надвие.
С голямо усилие отвори очи и видя ….. залезът. До сега не бе виждал слънцето толкова голямо, червено и красиво. Дали ако протегне ръка ще го докосне? То бе толкова близо.
– Колко е красиво, – възкликна Горан.- от тук наистина всичко изглежда малко по-различно.
– Много обичам работата си, – каза жената. – Всеки път, когато летя, разбирам как Бог ни вижда. Така Господ вижда началото, средата и края за всеки човек. Ти можеш да мислиш, че си се изгубил, но Бог знае от къде си тръгнал, къде си сега и къде трябва да стигнеш. Голямата картина е по-ясна, когато я видиш от по-високо.
– Ех, да можех и аз да виждам така в живота си, – въздъхна Горан.
– Достатъчно е да имаш вяра – каза жената – и да знаеш, че пътя, по който вървиш, ще те отведе към целта.
– Странно, летя, издигам се нагоре, но все още не всичко ми е ясно, – каза неуверено Горан.
Жената се засмя. Тя бе летяла дълги години и бе съпоставяла различни гледни точки и перспективи, така се бе научила да вижда неща, които убягваха на другите хора.
– Твоето минало води към бъдещето, а бъдещето е свързано с миналото, – каза жената. – Не можеш да имаш едното без другото. Ако си загубил отправната си точка, трябва да се върнеш малко назад, а след това да продължиш напред.
– Как може миналото да ми помогне за бъдещето? – със съмнение попита Горан.
– Може би човек трябва да се върне в детството си и да си припомни какво е обичал да прави, преди да започне да се съобразява и слуша мнението на другите. Желанията на близките ни, често ни отклонява от нещата, които правим с радост и ни доставят удоволствие. За това по-късно сме недоволни от работата си и от живота си изобщо.
Горан усети, че в думите на тази жена имаше нещо „здраво и силно“, за което трябва да се хване.
Сварени яйца са изключително неудобни за използване в заведения за обществено хранене, в които трябва да се готви бързо и и максимално привлекателно.
