Експерти призовават родителите да четат книги на децата си, като се започне от люлката. При изследване на деца в предучилищна възраст е установено, че ако на дете му са четени книги до този период, в ключовите области на мозъка му се наблюдава повишена активност.

Деца, на които родителите им са чели книги, по-добре се развиват. Това е заключението, направено от изследователи от Детската болница в Синсинати, САЩ. Направено е наблюдение на мозъка на 19 деца на възраст от 3 до 5 години, на които им чели истории или имитирали различни звуци. Попитали родителите на тези деца, колко често са им чели в къщи.

Оказало се, че колкото по-често им било четено, толкова по-голяма била активността на мозъка, докато слушали историите в лабораторията.

Значителна разлика се отбелязва в областите свързани със семантичната обработка на информацията – способността да се разбира значението на думите.

Освен това, четенето е активирало области на мозъка, влияещи на формирането на образи, т.е. стимулирало е въображението.

Учените сметат, че четенето много по-добре влияе на децата от гледането на детски предавания. Когато едно дете слуша история, то трябва да се събере всички подробности и детайли в главата си. Това доста се различава от гледането на екран. В първия случай мозъкът е по-активен.

Съвместното четене е полезно за емоционалното и социално развитие на детето и за формиране на добри взаимоотношения между деца и родители.

Учените твърдят, че от степента на социализация на малките деца и умението им да общуват с връстниците си в ранна възраст зависи бъдещето им – нивото на образование, шанс да намери постоянна работа, дори и наличието или отсъствието на проблеми със закона.

В изследването са участвали повече от 700 души. Учените започнали тяхното наблюдение в момент, когато лицата са били много малки и посещавали детска градина.

С помощта на учители, се оценявали способностите на децата да общува с връстниците си по осем пункта, всеки, от които се оценявал от 1 до 5. В пунктовете за оценка влизат такива изрази като: „стреми се да помага на другите“, „поделя играчките и нещата си“ и други.

Наблюденията над участниците са приключили, когато всеки който е бил следен от малък е навършил 25 години.

От резултатите станало ясно, че от способността на детето да общува с другите, зависи неговото бъдеще.
Изследователите призовават родителите да полагат всички усилия, за да научат децата си да общуват от много ранна възраст.

Експертите от Американската психологическа асоциация предлагат да се смята, че вярата в Бога е психическо заболяване.

Подобен извод те направили след проучването, което е продължило в продължение на 5 години.

Няколко години американските психолози внимателно наблюдавали много религиозните хора, които вярват в съществуването на висша сила и влиянието на тази сила върху способността на човека да взема осъзнати решения.

Изследователите стигнали до извода, че вярата в Бога се явява разновидност на психично заболяване.

Наблюденията „показали“, че религиозните хора често страдат от параноя, тревожни разстройства, емоционална нестабилност и халюцинации. Проучването установило, че религиозни хора с влошено здравословно състояние считат, че Бог е жесток, а тези, които го възприемат като добър, обикновено не страдат от някакви заболявания.

За да илюстрира своите констатации, професорът по психология д-р Лилиан Андрюс цитирал пример със Свидетелите на Йехова, които отказват кръвопреливания, при никакви обстоятелства, в замяна на това те умирали. Според професора, тези хора трябва да бъдат обявени за психически нестабилни и да ги лишат от способността им да вземат решения за собственото си лечение.

Ако това предложение се реализира в живота, лекарите ще могат насила да лекуват религиозни фанатици, които отхвърлят някои видове терапия поради духовни съображения.

За признаци на психично заболяване или неосъзнаване на реалността, д-р Андрюс смята някои твърдения на хора, които казват, че притежават способност да лекуват и възможности „да се свързват пряко с Бога.“

Коремоноги от семейството на конусите се смятат за най-отровните морски животни.

Някои от тях изтрелват „харпун“, преобразуван от зъбите в устната кухина.

Видовете Conus geographus и Conus tulipa просто изхвърлят във водата смес от токсини, които обездвижват жертвата.

Наскоро са открили, че два от токсините на тази смес много приличат на хормона на инсулина, регулиращ нивото на захарта в кръвта.

Когато рибата е в облак от отровата изпусната от тези хищници, тя пада в хипогликемичен шок и почти губи способността си да се движи.

Една млада християнка попитала по възрасте във вярата човек:

– Може ли християнин да посещава места, където хората се веселят?

– Може, – казал той, – само, че няма да излезе от там, такъв, какъвто е влязъл.

– Как така? – изненадала се девойката.

– Това е все едно с бяла рокля да влезеш във въглищна мина. Роклята ти ще бъде ли бяла, когато излезеш оттам?

– Разбрах какво искате да кажете, благодаря ви, – казала девойката.

Измита с кръвта на Исус Христос човешката душата е много впечатлителна, затова местата за развлечение, лошите компании, недобрите филми и книги винаги остават своя отпечатък върху нея.

Не е беда, че християнина е лишен от всичко това. Общото умствено и морално ниво от това няма да паднат, а ще останат такива каквито са били, но душата ще се запази чиста.

Душата на всички Божии създания е върховно творение. Няма нищо по-ценно от душата. Както женихът е за невястата, така е Христос за християнската душа. Както невястата се обрича, така и човешката душа чрез вяра се обрича на Христос.

Невястата остава своя дом и родителите си и се прилепва към своя жених, така както християнската душа се обрича на Христос.

Цеността на душата не се определя от способността ѝ да се издига на високо, а да бъде на разположение винаги. Душата е като диамант и се цени по чистотата ѝ.