Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.

Смръщил вежди Марко негодуваше:

– Виж, това на нищо не прилича, – сочеше с ръка разпадналия се пакет, който едва донесе до масата. – Нищо не правим както трябва, …..ей на в ръцете ми се разкапа. А очите им все към Еврипа.

– Че какво ли произвеждаме? – каза някак примирено Марин. – Всичко внасяме от вън. Моркови, ябълки, картофи, жито, царевица, а бе може да се каже всичко.

Марко кимаше с глава и размахваше ръце.

– До къде стигнахме! Добруджа, която беше житницата на Европа какво дава сега? – каза малко по-настървено Марин.

Марко го гледаше иронично.

– Борба за пазари, това е, – каза той.

– Държавниците ни превърнаха от държава производител, в държава консуматор.

– Човек би си помислил, че това е някакъв заговор за ликвидиране на държавата. Питам се аз: Какво ще остане от нея, само жалък спомен, че някога сме съществували?

– Започнаха със селското стопанство, не им стигна. Посегнаха на воената промишленост, химията, корабостроенето, мините, Кремиковци, образованието, …….Нямам думи.

– Момчетата станаха черноработници в чужбинам, а момичетата „компаньонки“. За тази работа образование не се иска. Бизнесмена не искат грамотни работници и хора, които да знаят повече от него.

– Погледни съдебнат система. Следователите, съдиите и прокурорите се занимават само с поръчкови дела.

– Адвокатската мафия съсипа законите.

– В България няма закони.

– Закони има, ама няма кой да ги прилага.

Защо става така, не знам, но щом се съберат поне двама българи на масата, започват да гледат черно на всичко около себе си. Може би имат право……Говорим, но нищо не правим!.

Здравей, Дядо Мраз!
Аз се казвам Дима. На 10 години съм. Живея в град Енакиево.
Знаеш ли, Дядо Мраз, мама ми каза, че ще ми донесеш подарък за последен път. На 11 години минавам в категорията на възрастните. Бих искал да ми донесеш някой подарък за спомен.
Сега при нас е война. Обстрелват ни. Много е страшно.
По-добре не идвай тук Дядо Мраз. Всичко си имам, може и без подарък да мина.
Ако армия те бомбардира, като боинг, всички деца на земята ще останат без Дядо Мраз.
Дядо Мраз, ти си истински вълшебник и можеш да правиш чудеса, много те моля, направи така, че при нас да спре войната, да не ни обстрелват вече и моята майка да не плаче повече.
Ако ти не се боиш и все пак долетиш при нас, то донеси ми нещо за спомен.

Физическото пространство или дадено място могат силно да повлияят за задържане на информация в паметта.
Изследователи са показали, че паметта значително може да се подобри, ако се пресъздадат условията, при които е получена информацията.
Ето защо свидетели се водят на местопрестълението или ги молят да си спомнят физическите характеристики на външната обстановка.
Професор Алан Бедели е доказал, че водолазите най-добре си спомнят експерименталната информация, която са получили под водата, когато отнова са се оказали под водата.
Учените говорят за памет „зависеща от състоянието“, имайки впредвид психическото състояние на човека при формирането на спомените.
Спомнянето наинформация е много лесно, когато човек се връща в същото състояние, което е бил. Мястото или дадена обстановка могат да повлияят на нашето настроение. Физическото възвръщане на мястото може да се окаже двойно по-ефективно, тъй като ви помага да се „върнете“ в предишното си емоционално състояние.

Двама мъже разговарят на една маса в кръчмата. Единият леко е попийнал, а другият бил от нещо натъжен. Погледът му се губел нанякъде, а ръката протегната към чашата, стояла като замръзнала.
От гърдите на натъженият мъж се отронила дълбока въздишка и последва сломен глас:
– Защо жена ми ме напусна? – махна човекът с ръка, сякаш прогонваше някакъв неприятен спомен. – Поради чисто религиозни причини …..
Пияният учудено погледна говорещия. А мъжът продължи назидателно:
– Тя се покланяше на парите, а аз ги нямама…..