Ирена чистеше дома си. Не, не очакваше гости, но обичаше в дома ѝ да е чисто и приятно.

Будното ѝ око забеляза тъмни петна по белия кухненски под, целият покрит с плочки.

– Това непременно трябва да се изчисти. Не може да стои така. Как не съм го видяла по-рано? – ядосваше се Ирена.

Тя застана на колене и започна старателно да търка петното, но колкото повече търкаше, толкова повече се забелязваха други петна.

Обикновено така става. Всяко петно, което успеем донякъде да премахнем, прави останалите много по-очевидни.

– Колко мръсен е станал кухненския ни под, – Възкликна Ирена. – Колкото и да се мъча, едва ли ще успея да го почистя напълно.

Така става и с нас. Най-добрите ни усилия да се справим с греха, все се провалят.

Но винаги има надежда. Бог може да изчисти това, което ние не можем. И най-трудните петна ще станат „бели като сняг“.

Не можем да изтрием петната от грях наслоили се в душите ни, но можем да получим спасение чрез Този, чиято жертва ни позволява да бъдем напълно очистени.

Бе хванал страшен студ. Реката замръзна. Младежите решиха да отидат на езерото в гората да покарат кънки.

Ваньо предположи:

– Вероятно и то е замръзнало като реката. Все пак се намира на по-високо място.

Всички се съгласиха и потеглиха натам. Елена тръгна с тях. Бързо стигнаха и надянаха кънките си.

Елена се пързаляше доволна и усмихната, че е тук.

Изведнъж тя забеляза замръзнал заек в леда. Той не даваше никакви признаци на живот. Трупът му изглеждаше доста свеж.

Елена реши да вземе заека със себе си.

Виждайки замръзналия заек, девойката не отчете дебелината на лета на това място и скоро се намери във студената вода.

Тя бързо постави заекът върху леда. Мократа му козина моментално замръзна на леда. Елена се хвана за нея и внимателно изпълзя от водата върху леда.

След като я поздравиха за спасението, приятелите я отведоха. Дадоха и топли напитки и сухи дрехи.

Някой я попита:

– Какво ще правиш с този замръзнал заек?

Тя не бе го оставила на леда.

– От моя спасител планирам да си направя топли кожени терлички, – усмихна се Елена.

В последните дни Румен Захариев бе неспокоен. Продаваш собствения си дома и се притесняваше как ще се развият нещата.

Двама брокери посетиха в дома му, огледаха го и уговориха условията, които ще бъдат искани от бъдещите купувачи.

Единият от тях скоро се обади на Румен:

– Имам оферта с пълна цена за къщата ви и тя е за условията, които обсъдихме. Ще я приемете ли?

Захариев се съгласи веднага:

– Да, риемам предложението.

Половин час по-късно му се обади и другият брокер:

– Имам оферта за къщата ви. Всичко е в брой и е с 10 000 лева повече от пълната цена. Ще я приемете ли?

Румен бе изкушен от предложението, но твърдо заяви:

– Не, не мога.

– Защо? Това е повече от, което искахте!

– Току-що казах на другия брокер, че ще приема предложението му, – обясни Захариев.

– Но вие все още не сте подписали офертата.

– Знам, – пое дълбоко дъх Румен, – но аз дадох дума, а тя означава много повече за мен от 10 000 лева.

След няколко години Захариев влезе в един ресторант. Една жена стана от мястото си, отиде при него и му каза:

– Навярно сте ме забравили, но аз съм брокера, чиято висока оферта отхвърлихте.

– Съжалявам, но тогава ви обясних …….

– Искам да ви кажа, че тогава не бях християнка. Същата вечер излязох с приятелка, която беше християнка. Говорихме за вярващите в Бога хора и тя каза, че такива държат на думата си.

Захариев я гледаше изумен , а тя продължаваше да говори:

– Тогава си помислих за вас. Човек, отказал се от 10 000 лева заради дадената дума. Приех Господа същата нощ и сега Му служа. Просто дойдох да ви благодаря.

Румен даде дума и Бог я използва, за да повлияе за спасението на тази жена.
Само една душа, а колко ценна е тя за Бога.

В този ден никой не знаеше какво щеше да последва. Людете нямаха престава, че с днешното разпятие щяха да намерят спасение.

Исус изтощен от жестоките удари в безсънната нощ, едва вървеше. Затова заставиха Симон киринееца да носи кръста Му.

Само Той знаеше какво щеше да стане след час. Запознат бе отдавна съдбата си, но бе твърдо решен да стане врата на спасението.

Беше само на 33. Стана за хората хляб, вода и светлина, но …..

Бе подготвен за този ден, когато щеше да бъде предаден.

Времето бе изтекло.

Той чуваше крясъците им:

– Разпни го.

Бе осъден, бит и оплют от свирепата тълпа, а беше вестител на любовта.

Сатана бе изпълнил сърцата има с ярост и бързаше да отнеме всичко, което Исус бе вложил в тях.

Въпреки страха и съмненията им Христос пак ги обичаше.

За това, когато Го разпнаха, каза:

– Отче, прости им, защото не знаят какво правят…..

Устните му бяха пресъхнали, но Исус знаеше, че всичко вече е свършено, за това каза:

– Жаден съм.

Натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

Исус прие оцета и рече:

– Свърши се.

Наведе глава и предаде Дух Си Богу.

Врагът ограби човека, но Исус чрез смъртта си на кръста му даде втори шанс.

Така Христос и днес ни помага, да започне всичко начисто.

Даниел бе млад нигериец. Преди няколко седмици той реши да следва Христос, щом чу какво Исус бе направил за него.

Измина цял месец и Даниел реши да се завърне в селото си, за да сподели радостта, която бе преживял и спасението, което бе получил.

Докато говореше на съселяните си, младият мъж изобщо не забелязваше, гневните им погледи. Накрая те не издържаха приказките му и го пребиха от бой. След това бездиханен го оставиха да умре.

На следващия ден Даниел дойде в съзнание и си каза:

– Навярно неясно съм обяснил вярата си. Ще отида отново да им кажа.

Този път жените се нахвърлиха върху него и му нанесоха жесток побой. След което го оставиха да умре.

Минаха два дена и Даниел отново дойде на себе си.

– Не можах да им обясня точно нещата …

И той се върна за трети път в селото да говори на хората там.

Този път хората се разплакаха от думите му. Те бяха покорени от неговото постоянство.

Така това село бе спечелено за Господа.

Ако сте се уморили да споделяте добрата вест за Исус с приятели, семейството си и близките си, защото те не желаят да ви слушат, не забравяйте, че ние споделяме благата вест не само с думи, но с действията и живота си.

Без постоянство няма успех. Ако достатъчно дълго и достатъчно силно чукате на дадена врата, със сигурност ще събудите някого.