Пръстът ѝ винаги сочеше нанякъде, а след това следваше въпрос:
– Какво е това? За какво трябва? Кой го е правил?….
Защо, как , кога, къде, … се сипеха в изобилие от малка Мики. Тя бе само на четири години, но бързаше да опознае света около себе си.
Родители, баби и дядовци, заедно с лели, чичовци и вуйчовци, бързаха да задоволят любопитството на малката.
Веднъж Мики улови една интересна дума от разговора на родителите си и тъй като не знаеше значението ѝ, веднага попита:
– Какво е това „сетива“?
Бащата се почувства като хванат на мястото на престъплението. Той се почеса по главата и се чудеше, как да обясни „непозната“ дума на дъщеря си.
Тогава майката се усмихна на Мики и започна да обяснява:
– Всеки човек има пет сетива.
Мики бе ококорила широко очи и внимателно слушаше майка си.
– Когато гледаш с очите си, това сетиво наричаме зрение, – продължи обясненията си майката. – Когато чуваш с ушите си, това също е сетиво и се нарича слух. Когато с носа си усещаш миризми, се нарича обоняние….
Мики бе загубила интерес към дългото обяснени и започна да чопли носа си.
Майката усети, че малката вече не я слушаше. За това реши да разбери, какво е разбрала дъщеря до тук от обясненията ѝ:
– Мики, какво усещаш с носа си?
Момиченцето се поколеба, погледна нерешително майка си и бързо изстреля:
– Сополи.
Е, понякога обучението дотяга, въпреки любознателността.
