За да не се разпадне нежната морска риба при пържене е необходимо:

Рибата се размразява, като се оставя в гевгир, за да се отече водата.

Подсушава се с хартиена кърпа.

Подправете я със сол и черен пипер ако искате.

Оваляйте малките парчета риба в брашно.

Оставете рибата не по-малко от 30 минути на спокойствие.

След това я изпържете в добре затоплен тиган с мазнина.

Пържената риба не се разпада, колкото и малки да са парчетата.

Банята е любимо място на почти всеки човек. За това почистването ѝ трябва да се прави редовно и качествено. Много домакини отдавна са се отказали да използват битовата химия и предпочитат да чистят с натурални средства.

Ако плочките по „шевовете“ са мръсни, измийте ги като използвате оцет и четка за зъби. За да сте по-уверени в резултата, направете този трик със свещ.

За да се измие акрилна вана, използвайте мека гъба и сапун, тъй като акрил е много чувствителен към агресивни химически агенти.

За да се избавите от замърсената повърхност на чугунена вана, използвайте препарати, които не съдържат абразивни частици. Най подходящи за тази цел са домашен сапун, сажди от печката и разтвори базирани на оцет.

За да се избавите о петната от сапун на мивката използвайте смес от малко топъл оцет и две щипки сол.

Фобиите са много неприятни и са често срещани. Сред най-разпространените са страх от паяци, височина и клаустрофобия.

Съществуват и други фобии, така наречените хранителни, при които хората изпитват необоснован страх от конкретен вид храна.

Тези фобии объркват живота на засегнатите, а за други могат да бъдат повод и за присмех.

Учените не са съвсем наясно какво предизвиква фобиите и как могат да се лекуват.

Ето някои от най-странните хранителни фобии.

Ацерофобиятя е страх от кисело. Страдащите от подобна фобия упорито отбягват цитрусови плодове и други кисели продукти, които предизвикват слюноотделяне.

Микофобията е страх от гъби. Гъбите растат в гората. След като ги почистим и приготвим, са вкусни и полезни. За микофобите те са мръсни и предизвикват неприятни усещания.

Алиумфобията е страх от чесън. Силния му аромат често отблъсква хората, но при наличие на тази фобия, нещата са на живот и смърт.

Карнофобията е страх от месо. За разлика от вегетарианци, които избягват месото по хуманни или други причини, карнофобите изпитват истински страх от него, за това употребяват само зеленчуци.

Геумофобията е страх от вкуса. Вкусовете, които познаваме са безкрайно много. При наличие на подобна фобия обаче, те се превръщат във враг. Вероятно страдащите от нея никога не използват сол, и каквито и да е подправки.

Магейрокофобията е страх от готвене. Тези хора не са мързеливи или постоянно заангажирани, при тях самата идея за готвене предизвиква панически страх.

Хубаво е през зимата човек да има под ръка зеленчуци и плодове.

Днес ви представям един начин за съхраняване на сушени моркови. Предимството на така приготвените моркови е, че са нарязани и приготвени за консумация.

За приготвянето на сушени моркови ви са нужни: моркови, вода и сол.

Морковите се почистват от корените, кората и се измиват добре. След това се нарязват на люспи с дължина 2 см и дебелина 2 мм.

Морковите трябва да се бланшират. За целта ви трябва разтвор от вода и сол. В този кипящ солен разтвор слагате нарязаните моркови. Държите ги не повече от 4 минути. След това ги охладете ако може в ледена вода.

Следва сушене на морковите по естествен начин. Морковите се сушат в сушилня или фурна на 80 градуса в продължение на седем часа.

Добре изсушените моркови се слагат в дървен или хартиен съд, а след три четири дни се преместват в стъклен буркан.

Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.