Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ

Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.

Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:

– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.

Елена се зарадва:

– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.

Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.

И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.

– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.

Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..

Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.

Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.

Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори  времето си по най-добрия начин.

Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.

Младен гледаше към двора и погледа му попадна на стройната снага на бора, която се извисяваше нагоре.

– Преди двадесет години беше само едно малко крехко дръвче, което се нуждаеше от ограда, за да не го стъпче някой, – върна е назад в годините Младен.

Сега то хвърляше сянка върху цялата къща.

– Помниш ли как беше миналата зима? – обърна се Младен към бора. – След една много силна буря клоните ти се сведоха чак до земята, от тежестта на снега.

Младен по разтърси снага, сякаш бе борът, който се опитваше да свали снега от себе си.

– Тогава като те гледах, приличаше на християнин, какъвто бях тогава. Години наред допусках тежестта на спомените от злоупотребите, които бях понесъл през детството, както и ранната смърт на майка ми, да изсмучат силите ми. А това ми пречеше да израствам във вярата.

Младен въздъхна дълбоко, а след това продължи:

– Бях допуснал гнева и обидата да завладеят сърцето ми.

Бръчките още по-дълбоко се врязаха в челото му, устата му пресъхна, но той се напрегна и продължи монолога си:

– Вместо да издигна гласа си да прославя Бога, Който превръща всяка наша трудност в добро, аз с усъмних в Неговата доброта.

Младен си спомни как слънчевите лъчи огряха бора и стопиха снега по клоните му. Едва тогава дървото се изправи отново. То отново стана силно и величествено.

За разлика от дървото, ние можем да избираме как да реагираме на трудните обстоятелства в живота ни. Можем да решим, да живеем под тежестта на болката и гнева, но има и друга възможност, да позволим на Бога да стопи леда, за да се изправим отново.

Горчивината в сърцето ни може да попречи да усещаме Божието присъствие.

Младен отдавна бе преодолял болката и огорчението, сега стоеше изправен и готов да посрещне всяко предизвикателство, защото той не беше вече сам.

– Ще остана отворен към Бога, – каза си Младен – и никога няма да загубя доверието си в Него и безкрайната Му любов. Сега с Господа се чувствам достатъчно силен, да преодолея всяко трудност и да се изправям дори под силния напор на житейския вятър.

В Ерусалим сега е зима и е студено. Често вали дъжд, а по-радко сняг.

Когато вали сняг, хора от всички краища на Израел идват да му се порадват.

След снега през деня можете да се насладите на топлината на зимното слънце.

Така че, ако идвате в Ерусалим през зимата (хореф, חורף), не си струва да взимате ски, но палто, ръкавици и шапка – непременно.

Айан Негри, собственик на автомобил Tesla, живее в Лос Анджелис. За да отдъхне от градската суета, той се отправил към Националния парк „Red Rock Canyon“, желаейки да се насладите на тишината и да направи снимки на прясно падналия сняг по пистите.

Взел фотоапарата си, отворил и затворил с помощта на смартфон своя автомобил и се отправил със съпругата си извън града.

Да се отваря автомобил с помощта на смартфон е много яко! Но оказало се, че модната футуристична функция може да изиграе лоша шега на собственика си.

Насладили се на пейзажа, Айран и съпругата му решили да се прибират, но с помощта на смартфона не могли да отключат колата. А ключове за автомобила никой не бил взел със себе си.

Причината, за невъзможността да се отворят вратите със допълнителната програма на смартфона, се състояла в това, че в селската местност няма клетъчна връзка за използване. Но дори смартфона да хващал мрежа, това не е достатъчно, защото и на автомобила му е необходима такава, в противен случай вратите на колата няма да се отворят.

Съпругата Айан трябвало да се движи по магистралата около три километра в търсене на някакъв сигнал. Когато открила такъв, звъннала на познати, които я докарали до дома ѝ , за да вземе ключовете на мъжа си.

Жалко е, че компанията Tesla не е предвидила никакви резервни варианти, както за този случай. Но докато няма такива функции, желателно е собствениците на Tesla да не си оставят ключовете за автомобилите у дома.

Тази зима бе много тежка, както за хората, така и за животните. Дървата за отопление бързо изхвръкнаха през комините, но и сламата приготвяна цяло лято не стигна за животните. Наложи се много хора да прекупват от тук оттам по някоя бала.

Добри изпрати сина си Алекс в съседното село, като му каза:

– Снега още не се е вдигнал, а на животните след няколко дена няма какво да им дадем да ядат. Иди при вуйчо си в съседното село и купи малко храна за животните.

Алекс стегна каруцата и потегли.

Когато се върна, баща му го попита:

– Колко даде?

Когато чу сумата Добри се намръщи:

– Много си дал.

– Тате, сутринта като влязох в обора опитах да дам на животните пари да ядат, ама те нещяха.

Добри се засмя и тупна сина си по рамото.