През 2003 г. адвокатите на Барбара Стрейзънд безуспешно се опитали да осъдят Кенет Аделман, който е публикувал на публично място няколко хиляди снимки на брега на Калифорния, където на една от снимките бил нейният дом.

До този момент снимката е изтеглен общо 6 пъти, а месец по-късно, с медийното отразяване на процеса броя на изтеглянията е надвишил 400 хиляди.

От тогава подобни опити да се премахне информация, което довежда до по-голямото ѝ разпространение, се нарича ефектът на Стрейзънд.

Розалинд Франклин е посещавала едно от малкото лондонски училища, където преподавали физика и химия на момичета. В горните класове, тя заявила на баща си, че възнамерява да направи научна кариера.

Той бил скептичен, но ѝ разрешил да постъпи е Кеймбриджкия университет.

Розалинд успешно завършила Университета и е получила докторска степен по физикохимия. На нея принадлежи откриването на ДНК.

Дълги години нейните заслуги били в сянка. Цялата слава обрали нейните колеги  Джеймс Уотсън и Франсис Крик.

Но именно точните лабораторни опити на Розалинд, а също така и получената  рентгенова снимка на ДНК помогнала на учените да демонстрират криволичещата структура на молекулата.

Американският режисьор Джордж Лукас ще създаде в Лос Анджелис Музей на повествователното изкуство.

Кинематографът ще подари на учреждението лична колекция от артефакти от снимките на фантастичната сага „Междузвездни войни“.

Лукас ще отдели за проекта около един милиард долара.

Сред експонатите, които режисьорът ще даде на музея е оригиналната маска на Дарт Вейдър и работата на американския художник Норман Рокуел. Музея ще създаде нови хиляда работни места.

По-рано режисьорът е планирал да построи заведение в Чикаго, но през ноември 2014 г. група от активисти, наречена „Приятели на парка“ се противопоставили на изграждането на музей в града.

Първоначално Лукас е искал да открие учреждението в Сан Франциско, в национален парк в съседство с известния мост „Голдън Гейт“ и Калифорнийската академия на науките, но получил отказ от администрацията на парка.

Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.

Майкъл Джексън е уверен, че нещастието му започва със заснемането на тази реклама.

Една напитка – „Пепси“, която по-късно печели хиляди фенове, успява да направи един певец, танцьор и артист нещастен.

При започване на снимките на рекламата за „Пепси“ върху Майкъл паднал зачервен и разгорещен прожектор.

Мигновено изпадали косите, ресниците и веждите на певеца.

След това той станал звезда на „жълтата преса“.