Смехът е универсален инструмент срещу всички трудности в живота. И едновременно с това е отличен инструмент за тренировка на мозъка.

Смехът снижава в кръвта нивото на кортизола – хормона на стреса, който негативно влияе на паметта.

В същото време той спомага за изработване на допамина, който е отговорен за мотивацията.

Такава комбинация прави процесът на умствена активност приятен  и го превръща в резултатно занимание.

Главното е да не се прекалява. Преглеждането на весели картинки в интернет трябва да подготви вашия мозък за работа, а не да я замени.

Изследванията на учени върху поведението на хората с помощта на най-новите методи, включително създадените на компютъра „модели на смеха“ показали, че при смях от лицевите мускули се излъчват особени импулси, които благотворно влияят на нервната система и работата на мозъка, снемат напрежението.

Даже, когато не ви е весело и вие правите фалшива усмивка, механизмът работи и на душата ѝ става по-леко.

Според учените, смехът е изработен от хората „социален рефлекс“.

Когато виждат смеещ се или усмихващ се човек, другите хора добиват добро настроение.

Обяд. Всички са край масата.

Дъщерята пита майка си:

– Мамо, каква книга искате да купите?

Майката изгледа неразбиращо дъщеря си:

– За какво става дума? – попита я тя.

– Вие през цялото време говорите: „Ту хиляда за книжката отделихме, ту две….“

Всички на масата избухнаха в смях.

Сутринта беше мъглява. Доскоро беше валяло и всичко изглеждаше сивкаво и мрачно.

Надя погледна през прозореца, въздъхна дълбоко, тръсна глава и заяви:

– Щом дъждът е спрял има надежда. Веско, Мая, къде сте? Хайде обличаме се и ще излезем на разходка.

Чу се топуркане на детски крачета. Изведнъж зад вратата надникнаха два чифта очи, последвани от широка и радостна усмивка, грейнала на лицата на момче и момиче.

– Разходка ли? – каза момичето – Най-после …

– А как е времето? Спря ли поне да вали? – каза съвсем сериозно момчето.

Мая сръчка брат си и сърдито му каза:

– Времето, времето, ти все от времето се интересуваш. Не искам повече да съм затворена в къщи. Дори и сняг да е навалял пак ще излезем, нали, мамо?

– Обличайте се бързо, – усмихна се майка им.  – Излизаме на разходка.

Децата не чакаха повторна покана, втурнаха се към вратата, а след тях се чу смях, тропане на чекмеджета, скърцане на врати.

След десетина минути, двамата бяха готови и чакаха майка си на вратата.

След дъжда всичко беше мокро и сиво, но малко след това облаците се разпръснаха и слънцето се усмихна лъчезарно.

– Вижте, – посочи с ръка Мая към една паяжина, която бе изпъстрена с капчици вода. – Блестят като диаманти.

– Наистина, сякаш е покрита със скъпоценни камъни, – възкликна развълнувано Веско. – Истинска красота.

– Това ме подсеща за диамантената сватба, която празнуваха скоро баба ви и дядо ви, – каза Надя.

– Какво е това диамантена сватба? – попита Мая.

– Това означава, че цели шейсет години са живели заедно, – поясни Веско.

– И не са се карали? Не са се сърдили? ….. – полюбопитства Мая.

– Живота им не е бил лесен, – каза Надя, – но тъй като са го посветили на Бога, това коренно ги е променило и те са имали много благодат. Тя е достатъчна, когато чувстваме, че живота ни е мрачен и обременен.  Защото Божията сила в немощ се показа съвършена.

– Бог прави всичко правилни и красиво, – каза тихо Веско.

– Господи, дай ни да виждаме тази красота, – възкликна Мая.

Надя прегърна децата си и тримата шумно се разсмяха.

Млада жена отива до аптеката. Дълга опашка, горещина и пълна тишина.

Най-накрая идва и нейния ред.

– Какво желаете? – попита аптекарят.

– Тест за бременност, – отговори жената.

– А какъв?

– Отрицателен, ако може.

Опашката едва не падна от смях. Изведнъж хората се по разведриха …..