Съществува една легенда за един художник, който бил открил тайната за приготвянето на невероятна червена боя. Никой не можел да подражава на този художник в използването на този необикновен червен цвят.

Така тази тайна умряла с него.

След смъртта му открили заздравяла рана около сърцето му. Така хората разбрали, кой бил източникът на необикновената червена боя в неговите произведения.

Тази легенда ни учи, че нито едно геройство, самоотверженост или успех не стават и нищо ценно на този свят е невъзможно да се направи, безучастието на кръвта от нашето сърце.

Спасява ни не покаянието. То само е признак, че разбираме какво е направил Исус за нас.

Божието спасение не се основава на човешка логика, а на смъртта на Христос. Можем да се родим отново благодарение на Изкуплението на нашия Господ.

Грешните хора не могат да станат „нови създания“ благодарение на своето покаяние, а поради Божието дело в Исус Христос, което предшества това, което става с нас.

Непоколебимият залог на оправданието и освещението е Самият Бог. На нас не ни е нужно да се напрягаме и да правим нещо със собствени сили, то вече е направено.

Свръхестественото е станало естествено благодарение на Божието чудо и ние разбираме, какво Исус Христос е направил за нас, когато каза: „Свърши се!“

Малко след началото на Великата отечествена война, Марина Цветаева е евакуиран в град Елабуга, Татарстан.

При опаковането на багажа ѝ помагал Борис Пастернак.

Той донесъл със себе си въже, за да връзва куфарите и се пошегувал:

– Това въже е толкова здраво, че всичко може да издържи, дори да се обесиш на него.

След смъртта на Цветаева му предали, че именно на това въже тя се е обесила в Елабуга,

Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.

Млякото на тасманийския дявол, торбесто животно, което живее в Австралия, съдържа мощни пептиди, които унищожават супербактериите.

Откритието са направили изследователи от университета в Сидни.

Експерти предполагат, че в резултат от развитието на организма тасманийските дяволи са се научили да произвеждат специфични пептиди, които му помогнат да защити потомството си от смърт.

Специалисти са сканирали генетичния код на тасманийския дявол и са забелязали пресъздаването на борещи се с инфекции съединения, наречени кателицидини.

Освен това генетиците са успели да отделят шест важни пептида, защитаващи потомството на животните от вируси.

Предполага се, че пептиди с аналогични свойства има в млякото и на други торбести животни като опосум и коала.