За да остане кожата дълго свежа и млада, първо, откажете се от пушенето. На второ място хранете се правилно и пълноценно. Трето избягвайте ярката слънчева светлина и разбира се, не забравяйте за някои козметични процедури.
За да остане кожата ви гладка и нежна, използвайте следната маска:
Пресен яйчен белтък разбъркайте с масло от морски зърнастец. Сместа дръжте на лицето си около 20 минути.
Хубавото е, че тази маска помага за суха старееща кожа.
Добре действа и маска от ситно нарязана маруля, половин чаена лъжичка масло от морски зърнастец и една чаена лъжичка лимонов сок. Тази смес задръжте на лицето си 20 минути, след това го изплакнете с топла, а после със студена вода.

Италиански физик е успял да дешифрира древни текстове в свитъците, повредени по време на изригването на Везувий, когато били унищожени римските градове Помпей и Херкулан през 79 г. н.е.
Учените са работели със свитъците на прочутата Вила на папирусите, които са се опитвали да прочетат още от XVIII век. Лавата е направила ръкописите толкова крехки, че всеки опит да се разтворят води до пълното им унищожение. Освен това, мастилото в епохата на Римската република, се е приготвяло от смес на въглища и смоли, поради което те са практически невидими на фона на овъглените папируси.
Вито Мочело от неаполитанския институт по микроелектроника и микросхеми заедно с колегите си са се обърнали към метода на ренгеново фазовата контрасна томография, който се използва в палентологията за изучаване на вкаменелости. Той помага да се погледне вътре в обекта, без да го разрушава. Този метод работи с контрастите в скоростта на преминаващите лъчи през различни вещества, в този случай – на папируса и мастилото.
На електроният синхротрон в Гренобъл физиците са дешифрирали няколко букви на един от свитъците. Сравнявайки вида на писане върху него с други проби, те заключи, че пред тях е трудът на Филодем от Гадар, философ епикуреец, умрял век преди изригването на Везувий. Сега учените имат трудната задача, да ускорят и да автоматизират процеса на дешифриране.
Вилата на папирусите има площ 2790 кв. м и е открит в края на 1740 г. Учените смятат, че това е едно от най-важните съкровища, единствената оцеляла древната библиотека – 1800 свитъци, папируси с текстове на гръцки, които били затрупани в кошници по рафтовете. До сега археолозите са успели да разчетат предимно философски произведения, трудове на Филодем, Хризип, Епикур, Лукреций, но все още неразкопаните райони могат да крият загубилите се диалози на Аристотел, пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и неизвестните книги на римския историк Тит Ливий.

На всички им е известен израза „сграда на пясъка“ Той се използва, когато иска да се подчертае, че усилията на някого са били напразни.
Но понякога е необходимо да се построи сграда на пясък, когато трябва да се окаже помощ, за да се предотврати корабокрушение.
През 1761 г. кораб с товар от памук по време на буря бил изхвърлен около Лизо на брега. Балите от памук били погълнати от пясъка.
„Сместта“ от пясък и памук се оказала толкова здрава, че построеният маяк на такава „памучно-пясъчна основа“ стои вече 190 години.

Изследователи от Университета на Минесота са установили, как да възстановят фосфора от конвенционален тор.
Група химици твърдят, че те биха могли да се възстанови 80-90% от фосфор в оборски тор чрез нагряване на биомасата в суспензия. Този процес се нарича хидротермална карбонизация и използва по-малко енергия от предишните методи за отстраняване на химичния елемент от отпадъците.
Steven M. Heilmann казва: „Процесът ме заинтригува, защото е лесен. Простите неща  работещи в индустрията са икономически изгодни“.
Хидротермална карбонизация на биомасата включва смесване с вода и нагряване в затворен контейнер при умерена температура, за разлика от изгарянето. В резултат се получава твърд hydrochar и разтвор на разтворени соли.
Химиците са проанализирали елементите в получената смес, и забелязали, че по-голямата част от фосфор е попаднал в твърдия hydrochar. Чрез няколко технологични манипулации учени филтрират и събират повече от 80% фосфор от оборския тор.

Инженери от европейския проект SOLAR-JET  са обявили, че са  завършили пълния цикъл на синтез на самолетен керосин от вода и въглероден двуокис с помощта на слънчева енергия. Предложеният метод е подходящ за производството на бензин, дизелово гориво и водород.
Синтезът на гориво се извършва на два етапа. В първия, т.нар слънчев реактор, от въглероден диоксид  и вода произвежда синтетичен газ, смес на въглероден оксид и водород. Процесът представлява окислително-възтановителна реакция, като катализатори се използват метални оксиди, а за източник на енергия служи концентрирана система от лещи и огледала поставена на слънчева светлина.
Във втория етап, от синтеза на газа, се получава керосин по добре известния метод на Фишер – Тропш.
Този химичен процес е известен още от преди, но е нов метода за получаването на синтетичен газ. До сега от въглероден диоксид и вода синтетиен газ се произвежда, като се пропуска пара през филтри с нажежени въглища. Този процес изисква доста изкопаеми въглища и не можем да го наречем екологично чист.
Теоретично, с помощта на новия „зелен“ метод могат да се получат горива за двигатели с вътрешно горене буквално от въздуха. Химици от SOLAR-JET, които се финансират от Европейския съюз, вярват, че  са разработили технология, която напълно ще промени световния енергиен пазар.