Двамата приятели отново се бяха събрали, да обсъждат и да споделят мислите си по един или друг въпрос. Днес на дневен ред бе ангажираността.

Марко наперено заяви:

– Ако не разбираме Божието дело в нашето творение, тогава нямаме истински смисъл в човешкото си съществуване.

– Ако нямаме истински Създател, – ухили се Митко, – ние сме някаква космическа случайност, дошла от нищото, отивайки за никъде.

– Все едно сме никой, без крайна отговорност или вечна ценност, – повдигна се на пръсти Марко.

– Е, това е депресиращо, – сбърчи нос Митко. – Хубаво е, че не е истина.

– Може да намерим временно удовлетворение в нещата и хората, но постоянно, дълбоко и пълно такова се намира само в правилната връзка с Бога, за Когото сме създадени, – добави Марко.

– Забележи, – отбеляза Митко, – не само нашето същество е създадено за Бога, но и делата ни са за Него. Ти и аз сме създадени, за да се посветим в служение на Господа.

– Това е така, – съгласи се Марко. – Например, Едемската градина не беше само място, където човек да живее, но и да служи.

– Искаш ли да намалиш стреса в тези бурни години? – подскочи Стоян и погледна предизвикателно приятеля си.

– Че кой не иска? – повдигна рамене Весо.

– Ето ти едно просто решение, – плесна с ръце Стоян. – Опрости живота си.

– Лесно е да се каже, но опитай да го направиш, – сбърчи нос Весо. – Ние живеем в свят, където простотата е дефицит.

– Тогава сравни сложното си ежедневие с това на предците ти, – предложи Стоян.

– Ние имаме много иновационни техники, но наши свят е много по-сложен, – отбеляза Весо.

– Ако не поемеш контрол над времето и живота си, ще бъдеш затрупани от предизвикваща стрес приливна вълна на сложност, а това ограбва радостта и спокойствието ти, – отбеляза Стоян.

– Искаш да кажеш, – почеса се по главата Весо, – че ако опростя живота си, ще го подобря?

– От време на време се нуждаем от преоткриване на простотата, която е в Христос и в нашата вяра в Него, – наблегна Стоян.

– Истинския живот знае къде отива, кой е източника на сила … Тогава човек е свободен от бъркотии, случайности и припряност, – заключи Весо.

Една вечер Малин искаше да посегне на живота си. Бе стигнал дъното и не намираше изход от състоянието си.

Узнали това, негови приятели го заведоха в християнски център за лечение.

Още от вратата Малин твърдо заяви:

– Аз съм заклет атеист. Бог ми изигра мръсен номер като ме доведе тук.

Той изтрая едва четири дни в център. И когато бе вече решил да си върви, се случи нещо невероятно.

Докато говореха отвън пред центъра спря една кола. От нея слезе мъж, който се запъти към Малин и говорещите с него.

Той се спря, погледна групата и каза:

– Ако някой тук мисли да се самоубие, искам да те насърча да помислиш отново. Бог те обича и иска да живееш. Този тюрбан на главата ми е превръзка. Опрях пистолет в главата си и дръпнах спусъка. За щастие оцелях, за да мога да дойда тук и да ти кажа да не го правиш. Бог те обича.

Този ден Малин загуби своя атеизъм.

– До сега съм смятал, че да вярваш в Бог е смешно, но знам че тези думи, Той специално изпрати за мен. Бог е любящ. Той е заинтересован от мен.

Съдбата не е въпрос на случайност, тя е въпрос на избор. Това не е нещото, което трябва да се чака, а това което трябва да се постигне.

Бащата гледаше гневно сина си Асен:

– Ти си повече от статистическа случайност, брак на наследствеността и обществото. Благодарение на Бога ти си изваян от нищо в нещо. Разбери, Той те е направил уникален.

– Светското мислене като цяло не приема това, – смънка под носа си Асен.

– Е да, – съгласи се бащата. – Обществото заявява, че можеш да правиш всичко, което пожелаеш? Но можеш ли в действителност?

– Не всичко, – въздъхна тежко Асен.

– Бог никога не произвежда предварително или масово хора. Той прави всичко ново. Така че и ти чрез Него можеш да направиш нещо, което никой друг не може да направи и то по различен начин от другите.

– Така е, но …

– За това внимателно разбери кой си, проучи работата, която ти е поверена и тогава се потопи в нея.

Асен вдигна само рамене, а баща му продължи:

– Когато успяваш в работата си и я вършиш по-добре от останалите, Бог се усмихва. А има ли нещо по-хубаво от това?

Какво можеш да забележиш, когато влизаш в някой град?

Днес Ченко пътуваше към едно не много голямо селище.

Първото нещо, което му се наби на очите, бяха хазартните заведения. Където и да обърнеше глава, присвяткваха разноцветни светлини, които го примамваха да влезе там.

На големи билбордове се виждаха снимки на адвокати, които правеха пари от злополуките на другите.

В този град бе позволено използването на наркотици. За това свидетелствуваха множеството малки магазинчета, които продаваха тези отрови.

Навярно не във всеки град бе така.

– Но този е стигнал дъното, – каза си Ченко.

Той бе подтиснат от това, което виждаха очите му. Мъка и болка изпълни сърцето му за хората, които минаваха като сенки край него.

По една щастлива случайност Ченко срещна един таксиметров шофьор, който сподели:

– Моля Бог всеки ден да ми изпрати хората, на които Той иска да помогна. Пристрастени към хазарта, проститутки, хора от разбити домове, всички те ми разказват проблемите си със сълзи на очи.

– Какво правиш тогава? – попита Ченко.

– Спирам колата. Изслушвам ги и се моля за тях.

– Ясно, – отсече Ченко, – това е твоето служение. Ти носиш светлина, в този потънал в тъмнина град.

Нека помолим Божия Дух да ни даде сила да живеем достойно, осветявайки с Неговата светлина най-тъмните места на света.