Камъните вградени в стената на едно здание разказаха следната история:

– Ние идваме от далечни страни, планини и скали. Огънят и водата векове са работили върху нас, но под тяхното въздействие ние станахме здрави и яки.

Хората направиха от нас жилища, в които се родиха и израснаха деца им. Тук те страдаха, радваха се, намериха покой и защита. И тук те научиха урока даден от нашия и техния Творец.

Много неща трябваше да преживеем, преди да станем това, което сме сега.

Барутът разкъсваше сърцата ни, кирките ни смачкваха и пробиваха. Струваше ни се, че те правят това без някаква цел и необходимост, когато се търкаляхме като грозни блокове на кариерата.

Но постепенно ни изглаждаха. По някои от нас мина много тънък резец, който отделяше грубите ръбове.

Сега ние сме в завършеният си вид, намираме се на предназначените  ни места и изпълняваме своето служение.

Така завършиха разказа си камъните.

Ние също се намираме на кариера, но в още незавършен вид. Предназначени сме за много по-съвършено здание.

И ще дойде ден, когато не човешки ръце ще ни вложат в стените, като живи камъни в небесния храм.

Саудитски шейх, който учел бойците на Ислямската държава в Ирак и Левант на джихат, се обърнал към християнството, като чел Библията.

Историята започнала с това, че шейхът помолил един шофьор на такси да му намери Библия.

Той е признал, че е учил бойците от Сирия на основите на исляма и практически джихад, но започнал да страда и да се измъчва от множеството убийства и протегнал ръка към „нещо по-добро“. За него това добро се оказала Библията.

Християнският мисионер Джулиан заявил, че „Ислямската държава в Ирак и Левант разкрива тъмната страна на исляма, но много хора от мюсюлманите за отблъснати от тази жестокост и са объркани“.

Джулиан, който отдавна работи в страните от Близкия изток е разказал още един случай на обръщение към християнството:

– Един от бойците внезапно видял във видение кръста. Той сметнал, че това е лош знак и се опитал да намери в мрежата ислямски сайт, който да укрепи вярата му, но случайно попаднал на християнска проповед. Проповедта го увлякла и в сърцето му се появило съмнение. Така той приел Исус Христос.

Когато се молим, трябва да знаем, че тези хора са излъгани и разстроени. Но те могат да бъдат докоснати от Божията искра и да станат проповедници на Словото Му.

Ние не трябва да ги мразим, а да се молим Господ да призове към служение за делото си именно хора от Ислямската държава в Ирак и Левант.

Когато сърцата ни са всецяло предадени на Божията воля, ние се радваме, че Той ни използва така, както Му е угодно. Нашите планове и желания започват и съответстват на Неговите замисли, затова му позволяваме да ни води, където иска.
Нашето усещане за радост, удовлетворение и пълнота в живота нараства независимо от обстоятелствата, ако ние изцяло се предадем на Божията воля.
Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с радост. Християнството има за цел да улесни, а не да съсипва живота на хората. Служението на Христос бе служение на радост. Библията ни учи, че християнинът има неотменимо право на мир и радост на лицето си.
„Много по-мощно би било свидетелството на християнина в света, – пише Еми Кармайкъл, – ако той изглеждаше малко по-щастлив“.
Истинският вярващ може да се познае по радостното лице.
Могат ли околните да видят чрез тебе Христовата радост?

Архиепископът на Кентърбъри, Джъстин Уелби признал, че от време на време той се съмнява в съществуването на Бог. Той е лидер на Англиканската църква във Великобритания, както и на Англиканската църква в света.
„В края на деня завърших една от молитвите си, като попитах Бога: Погледни, не е ли дошло вече време да направиш нещо, ако те има тук?“ – разказал Уелби в интервю, което той е дал в катедралата на Англиканската Църквата на Англия в Бристол.
В този случай, Джъстин Уелби е казал, че от него като главата на Църквата на Англия, едва ли някой ще очаква такива изявления. В хода на мислите си архиепископът е цитирал Псалом 88, който „е пълен със съмнение.“ Уелби подчертал също, че „Бог запазва своята вярност, дори когато, хората са склонни да загубят вярата“.
Църквата на Англия е член на Англиканската църква – сдружение на независими административни местните англикански църкви, които са в общение с Църквата на Англия и предстоятеля – архиепископът на Кентърбъри. В момента има около 70 милиона англикани, обединени в 44 църкви, провинции и екстра-провинции в 161 страни.