Експерти от изследователския център VTT Technical Research Centre във Финландия са разработили метод за масово производство на декоративни органични слънчеви панели.
Тези слънчеви панели осигуряват не само малки електрически устройства и различни сензори, но са също и украса на стаята. Досега, органичните слънчеви панели, са се произвеждали обикновено под формата на ленти.
Дебелината на панелите, получени чрез технологията VTT, е около 0.2 милиметра. Те могат да се нанасят върху устройства, прозорци и стени.
Една от предложените форми за слънчеви клетки е под формата на листа. Площта на повърхността на светлочувствителния слой на един лист е 0,0144 кв. м. Един квадратен метър панел дава 10,4 W, ако се използва в района на Средиземно море.
Рулоният метод позволява бързо да се създаде производство на декоративни слънчеви панели. Едно устройство може да печата 100 метра на минута. След употреба, панелът може лесно да бъде рециклиран.

Експедиция, занимаваща се с изучаване на шелфовия ледник Рос в Антарктида, е забелязала под дебелия лед нов вид полупрозрачна риба.
Пробивайки отвор в 740 метров слой лед и спускайки камерата, сондьорите забелязали необичайно морско същество.
За няколко часа те открили от 20 до 30 риби. Рос Пауъл от Илинойския Северен университет е казал: „Беше ясно, че това е общност, живееща там, а не просто случайна среща“.
Полупрозрачната риба в синьо-розов цвят е била дълга 15 см.
След това учениете са видели още няколко малки рибки: черни и оранжеви, а също скариди и безгръбначни морси обитатели.

Днес виждаме такова стъкло навсякъде в дома си, в автомобила, в строителството и промишлеността. Трудно бихме си представили, как живота си без това полезно изобретение.
Защитното стъкло е открито през 1903 г. от много талантлив човек. Композитор, учен и писател събрани в една личност Едуард Бенедикт.
Това е станало съвсем случайно, когато французина изтървал обикновенна стъклена колба, а тя останала цяла, даже не се напукала.
Оказало се, че преди в нея се е намирал разтвор на колодиум, който отдавна се е изпарил, но на стените на колбата е останал тънак слой от него.
Бенедикт започнал да мисли как да приложи изобретението си. В автомобилната индустрия на колите слагали обикновени стъкла, които се чупели при катастрофа и травмирали шофьорите.
За Бенедикт откритото от него стъкло решавало проблема, но за автомобилните производителите приложението му за тогава било много скъпо.
И едва през 1944 г. авиокомпанията Volvo  е възприела да слага такива защитни стъкла на автомобилите си.

Кенг Луга е прекрасен художник и дизайнер от Сингапур. Той създава  невероятно реалистични рисунки. Майстор е на триизмерната живопис. Зашеметяващата естественост на неговите произведения се постига със сложна и прецизна работа.
Той работи със смоли и акрилни бои. На всеки слой смола, след изсъхване, се нанася отделна част от картината, и така слой по слой, докато замисленото получи завършен образ.
Всички творби, са рисувани от художника върху плоска повърхност, но изглеждат обемно, сякаш са живи.
Кенг Луга завършва Академия за изящни изкуства в Сингапур със специалност графичен дизайн. Той се заинтересувал от работите на японския майстор на триизмерна живопис Riusuke Fukahor и детайлно изучил техниката му.
След това, решил да опита да твори с тази техника. През 1995 г. основал собствена компания.
Кенг Луга е създал впечатляваща колекция не само от риба, но и други водни обитатели; жаби, октопод, скариди, морски костенурки, умело предавайки цялата красотата на тези същества.
Уникалната колекция от Кенг Луга се попълва постоянно. Снимки на своите творения художникът изложил в интернет, а някои от работите си продава.

Осите и стършели обикновено са най-активни в ранните сутрешни часове, но източните стършели правят изключение. Те са най-активни на обяд.
Учените са изследвали структурата на такъв стършел, опитвайки се да разбере как това насекомо може да използва дневната светлина. Оказало се, че във външното оцветяване на кафяви и жълти ленти върху черупката му се съдържа пигменти, допринасящ за ефективното усвояване на слънчева енергия.
Освен това, между външните и вътрешните слоеве на жълтата лента потенциална разлика се увеличава при излагане на светлина. Можем да да предположи, че този вид стършели превръщат слънчевата енергия в електричество.
Как се използва тази енергия от насекомото, за сега не е ясно Предполага се, че чрез нея директно увеличава мускулната си активност или се запасява през деня с енергия, която изразходва за метаболитните си процеси в тъмното.