Капитан Джеймс Кук с моряците си и група учени отишъл да изследва Северния полюс. Доктор Солендер, шведски учен, го съпровождал като изследовател.
Била тежка зима. Когато изследователите се намирали на голямо разстояние от лагера, неочаквано задухал хладен вятър, съпроводен със сняг. Солендер събрал всички и казал:
– Подобни приключения са се случвали с мен в моята родина. Послушайте съвета ми, от изпълнението му  зависи спасението на вашия живот. Ние трябва веднага да се върнем в лагера, без да се бавим, в противен случай ни заплашва голяма опасност.
– Много ще се изморим, докторе, – възразил лейтенант Годер.
– Да, – казал докторът, – но това ще запази живота ни. Предупреждавам ви, господин Годер, че ако хората започнат да замръзват, те ще искат почивка. Запомнете, че желанието да спреш е първият признак за това, че кръвта е престанала да циркулира. Да застанеш на едно място означава да умреш.
Всички се движили напред, преодолявайки желанието да спрат. Учудващо за околните, но самият доктор изявил желание да спрат:
– Само 5 минути почивка, – помолил той, – няма да ни стигнат силите.
Но лейтенантът помнел думите на доктора и каза:
– Напред и никой да не изостава.
Когато дошли в лагера, докторът благодарил на лейтенанта и се извинил за своята слабост.
Така и грехът приспива човека. Той е страшна болест, смъртоносна. Грехът приспива съвестта, погубва тялото и душата. Бягайте далеч от него!

Някои събират марки, други рисуват, трети гладят под водата, четвърти се преструва на умрял и се фотографира, пети оцветява в различни нюанси кучета, …. Навярно такива хора ще наречете луди, но в действителност техния живот и свободното им време принадлежат само на тях.
Например, Метю Бартик използва прибори за храна не само по време на хранене. Особена слабост американецът има към вилиците, защото от тях прекрасни фигури.
При това Метю не използва лепило или други в спомагателни материали. Неговите шедьоври наистина заслужават възхищение.
За да се създадат такива изделия от вилици, е необходимо доста време, усилия и творческо мислене.

Характеризира се с възпаление на бронхите. Наблюдават се остър и хроничен бронхит.
Остърият бронхит е пневмония. Причината за заболяването често са вируси и бактерии.
Хроничният бронхит е прогресивно възпаление на бронхите, проявяващо се с кашлица.
Остърият бронхит обикновено започва с хрема и ларингит. След това се появява болка в гърдите, следвана от суха кашлица. Наблюдава се общо неразположение и слабост.
Острите симптоми отшумяват след четвъртия ден и при благоприятен изход напълно изчезват към седмия ден.
Първият симптом на хроничен бронхит е кашлица сутрин със слизестите секрети. Кашлица постепенно започва да се появят през нощта и деня. Засилва се в студено време и скоро става постоянна. Храчките се увеличават, стават гнойно слизести. Наблюдава се недостиг на въздух.
При наличие на симптомите, изброени по-горе, обърнете се към вашия лекар, защото дори и най-леката форма на болестта може да доведе до усложнения.
А ето ви и рецепта от народната медицина.
Смесват се настъргани ябълки с мед в съотношение 1:1. Вземе се 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден.

Дори и сега, много от дизайнерите имат слабост към старите игри от 90-те години. Те превръщат известни герои в кресла и други предмети, които са необходими за дома.
Дизайнерът Бруно Маркес не си е губил времето напразно и е създал кресло за фенове, което е нарекъл Pac-Man Chair.
Такова кресло би изглеждало доста креативно във кой да е интериор. Уникалната форма и жълтия цвят са в основата на тази концепция.
Когато погледнете креслото имате чувството, че Pac-Man Chair отваря уста и отстъпва назад. Очите от страни са просто декоративно допълнение.
За съжаление това креативно кресло е само проект. Още не се знае какъв материал ще използва авторът, но с времето и това ще се изясни.

Тя беше заболяла на шестнадесет години. Паднала на леда и получила частична парализа, от чиито последици не се възстанови напълно до края на живота си. След това падане лежала на легло две години, и то само по гръб. През това време викали всички известни лекари, но те се оказали безсилни. В онези дни много се говореше за доктор Продев, но някои го смятаха за шарлатанин.
Един ден Наско отишъл у тях и казал:
– Вие кого ли не сте викали, опитайте сега и този шарлатанин. Той сега е в града и лекува богатите скъпо, а бедните даром. Видях как сложи ръце над главата на Дечо, а после му взе патериците и оня закрачи, като че ли никога нищо не му е имало. Видях го да върши такива чудеса и с други сакати. Хайде, тук няма лъжа. Повикайте доктор Продев.
Докторът дошъл. Момичето лежало по гръб в леглото. Продев разтворил прозорците  и казал кратка, но гореща молитва. После прегърнал момичето през рамо и рекъл:
– А сега, дете мое, да поседнем.
Близките се уплашили и поискали да го спрат, но той не им обърнал внимание и привдигнал болната. Тя стояла седнала няколко минути, без да й призлее или да усети пристъп на слабост.
След това докторът казал:
– А сега, дете мое, да се поразходим.
Той й помогнал да стане и тя, опирайки се на ръката му, направила няколко крачки. Тогава Продев казал:
– Направих всичко, каквото можах. Но тя не е излекувана. И едва ли някога ще се излекува. Няма да може да ходи на големи разстояния, но ако всеки ден прави упражнения, скоро ще може да изминава стотина-двеста крачки и вероятно ще трябва да се задоволи с това до края на живота си.
Той взел за визитата 150 лева, но свършил работа за много повече. Защото от осемнадесетата до петдесет и шестата си година тя винаги можеше да измине няколкостотин крачки без почивка, а неведнъж се е случвало да изминава и по четвърт миля, без много да се умори.