Quant д-Sportlimousine е мощен автомобил, който използва като гориво солена вода. Той скоро бе сертифициран за движение по пътищата в Европа. Това е сериозен знак, че нефтения картел постепенно губят енергийната война.
За разлика от традиционните коли, работещи с бензин, Quant е-Sportlimousine използва система от електролитни елементи, разработени от NanoFlowcell. Тези елементи са способни да дадат зашеметяващите 920 конски сили (680 кВт). В резултат на това колата на солената вода може да ускори до 100 километра в час за 2,8 секунди и достига максимална скорост от 350 километра в час. E-Sportlimousine е разработена от немската фирма Quant.
Технологията с електролитни елементи е известна в продължение на няколко десетилетия, но едва наскоро някои автопроизводители са успели да получат разрешение за изграждане на коли, които могат да ги използват.
Такава технология на алтернативни източници на енергия може да направи бензинови автомобили остарели, тъй като тя е много по-ефективна и екологична.
Системата с електролитни елементи разработена от NanoFlowcell, действа по подобен начин на технологията с водородни горивни клетки – с изключение на това, че използва солена вода.
В тази система си взаимодействат две електролитни течности, съдържащи соли на метали. Електромоторите използват тяхната реакция за генериране на електричество, което след това се съхранява в суперкондензатори.
Ефективност на системата достига 80 процента, защото колата практически няма движещи се части, а генерираната допълнителна топлина е незначителна в сравнение с тази при автомобили, които използват литиево-йонни батерии.

Honda обяви нови системи за подпомагане на водача SENSING, която ще се появи в новия модел Legend в Япония тази година. С течение на времето, системата ще бъде оборудвана и за други автомобили Honda.
Honda SENSING е разработена като следващата стъпка към едно общество, без инциденти. Благодарение на системата, а не само на автомобилистите и мотоциклетистите, всички участници в пътното движение, ще се почувстват по-спокойни.
Системата се състои от два сензора с различни характеристики. Един от тях е радар с милиметров диапазон, намиращ се зад предната решетката, а другият е камерата в горната част на предното стъкло. С помощта на радара се определя местоположението и скоростта на пешеходците, докато камерата фиксира техния размер и размери на други обекти на разстояние от около 60 м.
Благодарение на значителното увеличаване на точността на сензорите, системата е снабдена с различни функции. Така че, при риск от сблъсък, водачът получава аудио и визуални предупреждения. Освен това при движение на Honda SENSING идва сигнал и волана да започне да вибрира. При риск за сблъскване с пешеходеца, автоматично воланът се извива на другата страна.
В допълнение, Honda SENSING позволява да се поддържа дистанция и да се разпознават пътни знаци и светофари, извеждайки данните на таблото. Ако превозното средство е в покой или се движи с ниска скорост, но преди това има и други превозни средства или пешеходци, системата няма да се включи твърде бързо и ще се избегнат аварии. Системата също така показва, когато стоящата отпред колата започва да се движи.

Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.

Не става дума за ограничаване правата на мъжете, а за система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства, т.е. за изграден стереотип.
Но това все пак е шега.
Е, поне така се надявам.
Как мъжете сортират дрехите за пране?
Обикновено на две купчини:
– мръсно;
– мръсно, но може още да се носи.

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……