Honda обяви нови системи за подпомагане на водача SENSING, която ще се появи в новия модел Legend в Япония тази година. С течение на времето, системата ще бъде оборудвана и за други автомобили Honda.
Honda SENSING е разработена като следващата стъпка към едно общество, без инциденти. Благодарение на системата, а не само на автомобилистите и мотоциклетистите, всички участници в пътното движение, ще се почувстват по-спокойни.
Системата се състои от два сензора с различни характеристики. Един от тях е радар с милиметров диапазон, намиращ се зад предната решетката, а другият е камерата в горната част на предното стъкло. С помощта на радара се определя местоположението и скоростта на пешеходците, докато камерата фиксира техния размер и размери на други обекти на разстояние от около 60 м.
Благодарение на значителното увеличаване на точността на сензорите, системата е снабдена с различни функции. Така че, при риск от сблъсък, водачът получава аудио и визуални предупреждения. Освен това при движение на Honda SENSING идва сигнал и волана да започне да вибрира. При риск за сблъскване с пешеходеца, автоматично воланът се извива на другата страна.
В допълнение, Honda SENSING позволява да се поддържа дистанция и да се разпознават пътни знаци и светофари, извеждайки данните на таблото. Ако превозното средство е в покой или се движи с ниска скорост, но преди това има и други превозни средства или пешеходци, системата няма да се включи твърде бързо и ще се избегнат аварии. Системата също така показва, когато стоящата отпред колата започва да се движи.

Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.

Не става дума за ограничаване правата на мъжете, а за система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства, т.е. за изграден стереотип.
Но това все пак е шега.
Е, поне така се надявам.
Как мъжете сортират дрехите за пране?
Обикновено на две купчини:
– мръсно;
– мръсно, но може още да се носи.

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

В процеса на създаване е принципно нова ракета, предназначена да доставя астронавти на астероиди и дори полет на Марс. Постигнат е значителен напредък.
Това е така наречената система за изстрелване в Космоса – Space Launch System. Ново поколение ракети, които, според идеята на инженерите, ще доставят астронавти и товари в космоса. Това може да бъде една експедиция до астероиди или да послужи като транспорт за първата мисия на Марс.
„Това е една много амбициозна програма,“ – обявил е на пресконференция заместник-директор на НАСА Робърт Лайтфут. Той е съобщил, че е бил успешено проведен анализа на техническите и програмни аспекти на проекта.
„Това е важен крайъгълен камък за всяка програма или проект на НАСА,“ – обяснил е той.
Лайтфут е подчертал, че се планира създаването на моделна гама ракети, а не ракети за конкретна мисия.
От своя страна, помощник ръководителят на NASA Уилям Герстенмайер, пряко отговорен за научни изследвания и операции, е напомнил, че работата по проекта продължава вече три години. Сега инженерите пристъпват директно към изграждането на ракетата. Тестът на двигателя на самата ракета, както и стъпките, които ще я отведат отвъд земната атмосфера, ще започнат през есента, около октомври-ноември.
Предполага се, че ще бъдат създадени два нови вида ракети – малки по 77 тона и големи 143 тона. Прогнозираната стойност, за създаване на малка ракета е повече от 7.000 милиарда долара.
В този случай, точната дата на пускането на новата ракета от НАСА не се знае. Представители на ръководството отбелязват, че работата ще бъде трудна и в крайна сметка машините трябва да бъде наистина надеждни, така че за сега няма да определят срокове.