Литургията беше започнала. Петър прочете откъс от Посланието на апостол Павел към галатяните, където се казва „Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон“. Гласът му звучеше силно и отчетливо.
Когато го слушаше една възрастна жена се разплака. Това се хареса много на Петър.
След това имаше благодарствен молебен, а по-късно и панахида.
Едва тогава Петър напусна храма. Напрегнатият неделен ден приключи за него.
Дойде автобусът. Петър попритисна хората, разбута ги и успя да се качи първи. Огледа се за място и си избра едно до прозореца. Щеше да пътува около половин час. Петър се бе облегнал и притвори очи. Той бе доволен, че е изпълнил дълга си за този деня.
Петър не забеляза, че една стара жена едва крепяща се на бастуна си, стоеше на едно от стъпалата до вратата, притисната от хората.
Когато автобусът пристигна до спирката му, Петър леко се протегна и бързо слезе.
Старицата едва се държеше на краката си и не можа да слезе, но той мина край нея, без да ѝ обърне внимание. Добре, че други хора се намесиха и ѝ помогнаха.
Петър се прибра в къщи и се зае със своите си работи. Включи компютъра си и започна да общува с много приятели по Интернет. Хората споделяха проблемите си, грижите, … а Петър се стараеше духовно да ги напътства и поучава.
Баща му дойде при него и го помоли:
– Синко, намажи ми ръката с йод, порязах се като помагах на майка ти да чисти рибата.
– Помоли нея, – каза Петър, – тя по-добре от мен ще се справи с това.
Притича и малката му сестра:
– Помогни ми да реша тази задачата.
Петър смръщи вежди:
– Не виждаш ли, че съм зает със сериозни дела? Учи се още от сега, да мислиш със собствената си глава.
Приятел позвъни на Петър:
– В болницата съм, лежа и няма какво да правя по цял ден ….
– Добре, добре, – недоволно измърмори Петър. – Моли се! Оздравявай бързо!
Майка му дойде за нещо, но Петър махна с ръка:
– После, сега ме остави намира.
Но това „после“ се проточваше по цяла седмица, защото той беше вечно заангажиран с нещо „важно“.
Дойде време за новата неделна служба.
Петър покани близките си:
– Елате с мен днес на богослужението в храма.
Те му отговориха:
– Не днес, някой друг път може….
А сестра му направо заяви:
– Не ме занимавай с това, искам да си почина, главата ми цяла седмица е била натоварена със задачи и какви ли не уроци.
Петър вдигна рамене и тръгна сам за храма.
Там той прочете друг откъс, в който се говореше каква трябва да бъде евангелската любов.
Красиво и силно чете. Съжаляваше, че близките му останаха у дома и сега не бяха на литургията за да чуят това послание.
Старата жена, която миналия път се разплака, сега не реагира на прочетеното.
Тогава Петър я изгледа, подозрително огледа и празните места в храма и си помисли:
„Днес четох много по-хубаво от миналия път. Толкова много се старах. Защо хората не приемат Словото?“
В една тъмна нощ Васко караше автомобила си. Колата се занесе настрани, а Васил беше изхвърлен от седалката.
