Зарко и Боряна се прибираха с кола у дома си. Изведнъж насред пътя видяха жена, която им махаше да спрат.
– Не спирай, – каза уплашено Боряна, – може да е нещо, което е прекалено опасно.
Но Зарко реши да мине близо до жената, за да се увери, че никой не е пострадал.
Когато приближиха с колата и двамата забелязаха, че цялото лице на жената е нарязано и в синини.
Тогава Зарко спря и реши да види с какво може да помогне на тази жена.
– Семейството ми катастрофира, – каза наранената в лице, – мъжът и синът ми са още в колата.
– Къде е колата? – попита Зарко.
– Тя е паднала в една дълбока канавка, – отговори жената. – Мъжът ми е мъртъв, но малкото ни дете е още живо. Моля помогнете ми.
Зарко реши да се спусне в канавката и да спаси детето, а на жената спряла ги на пътя каза:
– Останете при жена ми, ще видя какво мога да направя.
Когато Зарко се спусна до колата, забеляза двама мъртви на предната седалка, но не им обърна внимание, а бързо грабна детето и се върна при колата си.
– Къде е жената, която беше при теб? – попита Зарко жена си.
– Тя тръгна след теб към катастрофиралата кола.
Тогава Зарко реши да се върне и да види, дали в колата няма още някой останал жив. При новия оглед, откри че мъжът зад волана е мъртъв, жената до него също, но…..
– Та това е жената, която ни спря на пътя и искаше помощ, – потресен извика Зарко.
На жена си обясни:
– Мъжът и жената в колата са мъртви, но е станало някакво чудо. Мъртвата жена е тази, която ни спря на пътя и поиска помощ от нас.
– Това е само Божия намеса, – прехапа устни Боряна.
Двамата прибраха детето и го отгледаха, като свое. Те нямаха деца, а това бе като Божи дар за тях.
