Преди да започнат вечерята Иван предложи на шест годишния си син:

– Трябва да обслужиш първо сестра си, а след това да започнеш да се храниш сам.

Тони бе гладен като лъв. Той изобщо не искаше да чуе баща си.

Иван забеляза реакцията на сина си и учтиво му обясни:

– Момчетата да обслужват момичетата, преди да се обслужат сами.

Това правило звучеше за Тони странно. И той се съгласи, стига това да не отнеме много време.

Но имаше малък проблем. Диди бе едва на четири години и не се знаеше как ще реагира.

След като се помолиха, Тони вдигна голямата тава с пилето, поднесе го пред сестра си и попита:

– Кое парче от пилето искаш?

Диди бе трогната от вниманието на брат си, но тя нямаше представа, кое парче, какво е.

Затова бързо отговори:

– Бих искал крак.

На Тони стомаха се бунтуваше от глад, но той се въздържа и каза на сестра си:

– Диди, майка не готви крака.

– А къде е той? – попита малката.

– Не знам! Но във всеки случай не е в тази тава. Избери си друго парче. И моля те побързай.

– Добре, нека бъде ръка.

– Пилето няма ръка, то има крило.

– Не обичам криле, …. дай ми главата.

Осъзнавайки, че много е раздразнила брат си, Диди изказа последното си желанието:

– Тогава ще взема пъпа му.

Тони посегна и взе парче от гърдата. Според него това бе най-близо до пъпа.

А на сестра си каза:

– Това е най-доброто, което мога да направя за теб.

Родителите им едва въздържаха смеха си.

Това е семейството със сърдечен смях и глупави забележки, но всички са заедно, общуват помежду си.

Опитайте се да намерите заместител на семейството. Едва ли ще намерите, защото Бог го е планирал по този начин.

Слави весело подскачаше и стаята и си тананикаше някаква своя си песен:

– Ако бях на мястото на Петър, никога нямаше да се отрека от Исуса.

Баща му го чу и се усмихна, а после попита сина си:

– Слави, никога ли не си се отричал от Господа?

Синът без дори за миг да се замисли, бързо отговори:

– Никога!

Той бе сигурен, че не е направил такава глупост и навярно няма да я извърши.

– Ами ако си Го отрекъл с мълчанието си, с поведението си? Нарекъл си се християнин, но съвсем не си се държал като такъв или не си Го допуснал до плановете, хората и определени места в живота си?

– Е, може да съм го направил по някакъв начин, – виновно измънка Слави.

– Тогава може би знаеш цената, която Петър е платил за срама и отричането си от Него? – бащата погледна изпитателно сина си.

– Не му е било лесно, – съгласи се Слави.

– А сега ще признаеш ли своето отричане „по някакъв начин“ от Господа, за да можеш да получиш същото опрощение и възстановяване като Петър?

– Е, татко …, – Слави се изчерви и наведе глава.

– Когато го направиш, ще можеш да свидетелстваш от собствен опит, колко скъпоценен е Той, – бащата потупа сина си насърчително.

Слави го погледна виновно. Той осъзнаваше, че неговото „никога“ не е истина, но същевременно знаеше, че Бог го обича и единственото, което трябваше да направи е да поиска прошка.

Да бъдеш само на пет години и да попаднеш в такава неприятна ситуация.

Един ден никой не прибра от детската градина малкото момче Сяо. Възпитателката позвъни на бащата, който всеки ден го взимаше и го отвеждаше у дома.

Мъжът бе категоричен по телефона:

– Няма да дойда за момчето.

– Но, кой ще го прибере? – попита възпитателката.

– Вижте, направих ДНК – тест, който показа, че Сяо, не е мой син.

Не истинският баща на детето още сутринта бе сложил в чанта дрехи за подмяна, мобилен телефон. Бе го завел до детската градина и там го бе зарязал.

Всички в детската градина направиха разследване.

Майката на момчето не можеха да намерят дълго време, защото тя се криеше.

Намериха дядо му, но той заяви:

– Сяо не ми е нужен.

Обърнаха се още един път към неистинският баща на детето, но той остана непреклонен:

– Няма да отглеждам чуждо потомство.

Законът защитаваше този мъж. Според него той не трябва да се грижи за син, който не е от него.

Но ако майка откаже да се грижи за момчето, я чака затвор.

Игнат бе палаво момче. Вършеше лудория след лудория.

Днес майка му забеляза, че от шкафа липсват голямо количество вафли и тя попита сина си:

– Игнате, знаеш ли че Бог е бил тук, когато си взимал от вафлите без разрешение?

– Да, – съвсем невъзмутимо отговори момчето.

– Не разбираш ли, че Той през цялото време те е наблюдавал, какво правиш?

– Да.

– А какво би ти казал, как мислиш?

Игнат хитро се усмихна и каза:

– Той би ми казал: „Освен нас тук няма никой, вземи малко и за мен“.

Майката удивена плесна с ръце.

Какво можеш да да кажеш в такъв случай?

Такова хубаво време бе, а Симо навел глава плачеше.

Баща му цял час го търси. Накрая го намери зад бараката дето редяха дървата. Той бе се свил и прегърнал коленете си.

От момчето не се чуваше, а по-скоро се усещаше хлипане.

– Синко, какво се е случило? – попита съчувствено бащата и прегърна момчето.

– Татко, – продължаваше да хлипа Симо, – колко пъти съм идвал при теб и съм споделял провалите си. Ти винаги си ми давал добри съвети, но аз постоянно обърквам нещата. Има ли смисъл да идвам при теб, след като по-късно отново се провалям?

Бащата погледна сина си и леко се усмихна.

– Виж, – каза той, – нека да отидем в мазето.

И двамата слязоха в тъмната стая с един прозорец, намираща се под къщата.

Бащата светна лампата. Присегна към рафта и измъкна едно глинено гърне, в което слагаха меда, който събираха от кошерите. Взе и един прашен празен буркан. Изля малко мед в него, а после го върна обратно в гърнето.

Бащата се усмихна и подаде празния буркан на сина си.

– Какво виждаш в него?

Симо взе буркана и надникна в него.

– Тук е останало малко мед на дъното, – отбеляза той.

– Я го подуши, – подкани го баща му.

Симо помириса и се усмихна.

– Мирише на мед, – ококори изненадано очи той.

– Ето така моите съвети се наслагват в твоята душа. Ако заради Христа придобиеш поне част от добродетелите в живота си, то Господ по Своята благодат ще компенсира техния дефицит и ще спаси душата ти за живот в рая. Никоя домакиня не слага пипер в тенджера, която ухае на мед. Бог няма да те отхвърли.

– Ами ако пак не успея? – попита плахо Симо.

– Уверен съм, че Оня, който е почнал добро дело в теб, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.