Понятието „забележителност“ било популяризирано от Джон Мъри за пътеводителите, които започнали да пускат от неговото издателство в Лондон през 1836 година.

Оказва се, че забележителността има свой собствен символ: ⌘.

Шведски знак, сочещ забележителностите в Беларус, Естония, Германия, Литва и скандинавските страни могат да се срещнат на специален пътен знак.

Най-посещаваната страна в началото на XXI век е Франция. А Айфеловата кула държи лидерство, изпреварвайки популярността на пирамидите и на други чудеса на света.

В гръцкия език, както и на църковнославянския точката със запетая изпълнява ролята на въпросителен знак.

Трябва да се отбележи, че в типографията препинателните знаци не се отделят от предишните символи с интервал. Във френската типография точката със запетая, както и много други препинателни знаци, се отделят от предишните символи с кратки неразделни интервали. При компютърно набиране са започнали да ги заменят с обикновени интервали.

Оказва се, че точка със запетая за първи път е използвана от италианския печатар Алдо Мануцио в средата на 15 век. Той използвал този знак да разделя противоположни думи и независими части на сложносъчинени изречения.

Породата кучета акита ину се отглежда в Япония и е известна благодарение на верността на кучето Хачико. Неговата история се знае от малък и голям по целия свят.

Тази порода кучета е забележителна. Външно не е нещо особено, но играе ролята на специален символ.

Такова куче е любящо, предано, спокойно и дори сдържано. Основното му качество е дисциплинираност.

Освен това, кучетата от тази порода са подходящи за лов на големи животни като мечки, елени и други.

Средната цена на едно малко кученце от тази порода в света варира  между 1000 и 2500 долара.

Всяко куче е уникално по своему. То може да се различава от стандартите на породата си. Съвсем ясно е, че характерът и способностите на кучето не зависят от цената му.

Но взаимното разбирателство между човека и кучето е безценно.

Днес много церемонии и обреди в църквата са станали преграда между човек и Бога. Ако си осветил дома и колата си, изповядал си се, стоял си на поредната служба, … всичко е наред.

Но ритуалът трябва да бъде прозорец, чрез който по-добре да видиш Бога, а не стена, която Го закрива.

Понякога се случва така, че ние се ограждаме с тези ритуали и обреди и се отдалечаваме от Бога.

„Поставяме свещ“ – действие, което замества молитвата. Идва мъж в храма и е благодарен, че на косъм е отървал живота си в авария. Купува една голяма свещ, запалва я и така благодари на Бога цели три минути.

Свещта  става молитвозаместител …

Бог повече ли се нуждае от нашите свещи, отколкото от молитвите ни, излизащи от любящо и благородно сърце?!

На службата идваме, където е нужно се покланяме, накланяме глава напред и мълчим. Защо се прави така? Повечето от хората не разбират. Никакви нововъведения няма да помогнат на човек да разбере смисъла на нещата, ако той сам не положи усилие, не вникне и най важното, не отвори сърцето си за Бога.

Под думата „тайнство“ се разбира тайнственото действие на Бога върху душата на човека. Това е и съдържанието на ритуалите на поклонение. То не зависи от ясния глас на свещеника, не зависи и в какъв храм се провежда, беден или богато украсен, поклонение на Бога зависи от самия човек.

С какво сърце е дошъл? Открито за да приеме Божията благодат със смирение, покаяние и искрена вяра в  Бога. Тогава става чудото. Тогава ритуалът въздейства.

Ако сърцето на човека е затворено, всичко си остава само форма.

Символът има смисъл, ако се разбира.

Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.

„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.

Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.

След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.

В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.

Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.

Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.