Не забравяйте, че според научните данни малките победи имат голяма сила? Както пише Чарлз Дахиг, „влияние, което е непропорционално на самите постижения“. Малките победи служат като гориво за значителни промени, убеждавайки хората, че са възможни големи постижения.

За вас това означава, че трябва да започнете с малки стъпки, толкова малки, че да не е трудно да ги изпълнявате. Това ще ви помогне да създадете инерция на успеха.

Както професор Корнел написа през 1984 г: “ Малките победи са постоянно натрупване на малки предимства. Когато се постигне една малка победа, се появяват сили, които ви отвеждат към нова малка победа. Малките победи допринасят за възникването на големи промени, а малките постижения създават схема, която убеждава хората, че по-големи постижения също са съвсем реални“.

Очевидно мозъкът ни не прави разлика между големи и малки успехи. Така че вашите постижения не е задължително да бъдат мащабни, като почистване на цялата къща.

Дори ако просто почистите мивката в банята, това ще ви помогне да почувствате, че сте постигнали нещо.

В този свят ние сме непрекъснато заети с нещо, непрестанно се суетим, действаме. При това никак не ни вълнува въпроса, има ли човек някакъв личен живот с Бога. Християнските „активисти“ живеят като във витрина, докато силата се крие в най-съкровеното тайно място на душите им.

Трябва да се отървем от чумата, която поразява духа ни в тази религиозна епоха, в която живеем. В живота на нашия Господ нямаше бързане и бягане, няма супер-дейност, която толкова много ценим.

Най-главното в Царството на Исус Христос е личната връзка на човека с Христос, а не неговата полза в обществото.

Достойнството не е в практическата дейност на човека, а във факта, че в него се вливат Божиите истини.

Вие не знаете какво ще ви изпрати Бог, не можете да си представите какви трудности ви предстоят в родината или далече от нея, но ако губите времето си в супер дейност, вместо да попивате фундаменталната истина на Божието Изкупление, когато ви стане трудно, просто няма да издържите и ще се пречупите.

В това време се утвърдете в Бога, вместо да бързате в спешни дела.

Тази седмица има много необичаен празник. Симхат Тора  – שמחת תורה е празник, празнуващ приключването на ежегодния цикъл на публичното четене на Тората – Петокнижието на Мойсей.

След това започва нов цикъл с раздела за създаването на света и Адам, първият човек на земята.

„Адам“ е и първото име, дадено от Бога на човека. Това име има специфично значение, което не се отразява в превода.

Земята, по която вървим и човечеството са свързани помежду си от момента на сътворението.

Ролята, дадена на Адам от Бога, е ясна – да управлява и да култивира земята. „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята…“. Това е един библейски стих. Еврейският оригинал разкрива съвсем нов поглед по този въпрос.

Името на първия човек отразява превъзходно силата на еврейския език. Името Адам אָדָם ,произнася се адам, на иврит е свързано с две други думи: דַּם (дам) „кръв“ и אֲדָמָה (адама) „земя“.

Тази езикова връзка показва, че най-простото значение на името Адам е свързано с „кръв“ и „земя“. Връзката между тези думи и тяхното значение е ясна само когато четете текста на иврит.

Всички хора събират съкровища. Това могат да бъдат пари, власт, сила, наслаждения, удоволствия, човешки отношения, ….

Но всички те не са вечни, разпадат се и изчезват. Нашият живот може да загуби значението си, ако нашето съкровище внезапно изчезне.

Исус предлага на вярващите да събират съкровища на небесата, където няма да се загубят.

Някои  се опитват едновременно да попълват сметките си на земята и тези в небето. Но Исус ни предупреждава, че това е напразна работа.

Не е възможно да служите на Бога и на света едновременно.

Върви първият месец на еврейската нова година. Месец изпълнен с празници, за които са написани много молитви.

Общият проблем на много евреи е борбата срещу повтаряемостта на молитвите. Религиозният текст, който някога е бил вдъхновяващ, става привичен с времето.

Как евреите оживяват молитвите си?

От древни времена изтъкнатите еврейски ортодоксални равини признават, че едно от главните препятствия за пълноценен религиозен живот се явява неизбежното еднообразие на молитвата.

Тъй като се повтарят едни и същи думи седмица след седмица, те започват да губят своята вдъхновяваща сила.

Как може да възстановим тяхното значение и да се унищожи монотонността?

Към молитвата се добавя намерението – „кавана“.

Основният принцип е да се поддържа правилното намерение. В еврейската традиция идеята за намерение се обобщава в широкия термин „кавана“. Буквално тази дума означава „посока“.

Само със съсредоточване върху думите в правилното направление, към възвишена цел, човек можем да се надяваме да достигнем молитва, изпълнена с правилни намерения и смисъл.

Това не е лесно да се направи. Средството за постигане на тази цел е дълбоко разбиране на думите, които се изговарят.