Целината има стимулиращо действие върху централната нервна система и има антиревматично действие.
Семената на целината се използват като болкоуспокояващо средство и за понижаване на кръвното налягане.
Коренището и листата на целината се използват за стимулиране на апетита.
Друго от основните действия на целината е диуретичното и се дължи на етеричните масла в нея – 0,1% в корена и 2-3% в плодовете. Тя се използва като тонизиращо средство, при запек, при отоци, вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания.
Етеричните масла от корени и стъбла на целина, имат свойствата на дезинфектанти.
Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система.
Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета. Помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.
Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на кръвотворната система и храносмилането.
Целината нормализира обмяната на веществата. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреци, панкреас и черва.
Зелената целина лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви.
Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото и горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.
Листата целина се използва като подправка със силен, свеж мирис.
Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх, което ги прави изискана подправка за ястия, най-вече за салати, гулаш, сосове и заливки.
Чай от целина: 3 – 4 листа от целина се варят около 30 минути в половин литър вода. Помага за стимулиране на апетита и при отпадналост.
Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Помага за храносмилането, нормализира телесната температура.
Запарка : 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода. Помага при оттоци, запек и др.
Корените на целината съдържат киселини, тирозин, холин, амини, аспарагин, глутамин, скорбяла, манит, пентозан, етерични масла. Плодовете съдържат апиин, седанолид, селенин, лимонен.
Целината е източник на витамин C, фолат, молибден, витамин А, желязо, фосфор, манган, магнезий, витамин B6, калций, витамин В1, витамин В2. Целината съдържа около 35 милиграма натрий.
В природата целината расте по влажни, заблатени места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по поречията на Дунав, по цялото Черноморие, по поречията на Марица и Струма.
Архив за етикет: семена
Приложението на татула е ограничено, тъй като е силно токсичен
Татулът има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което се дължи на тропановите алкалоиди, кумарините, фенолните киселини.
Прилага се при спастична кашлица, полова свръхвъзбуда, мигрена и по-рядко при бронхиална астма.
Листата на татула се използват при главоболие, прилив на кръв в главата, неврастения, парализи, епилепсия, при психични заболявания, сънливост, хълцане.
Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в страмониум, лекарство, което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.
В народната медицина татулът в малки дози намира приложение при хистерия, менингоенцефалит, катар на горните дихателни пътища и др.
От татула се използват семената и корените на растението. Те се берат през есента, изсушават се и се съхраняват на сухи места.
Под формата на тинктура татула се дозир по 15 капки дневно и се повишават до 40. Назначава се само по лекарско предписание!!!
Татулът съдържа алкалоиди като датуринът, танин, керотин, скополамин, атропин, кумарини, хиосциамин и др. Те се съдържат предимно в семената и цвета.
Използва се при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма
Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.
Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.
Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.
Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.
Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.
Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.
Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.
Освен като неделима съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.
Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.
Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.
Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.
Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.
Пащърнак
Пащърнакът е лечебно растение с приложение във фитотерапията. Иползва се коренът и семената му.
Той има съдоразширяващо действие върху коронарните съдове и по-слабо до никакво върху периферните съдове.
Има спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура и храносмилателния трактат. Има и леко хипотензивно действие.
Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики.
Външно под форма на разтвор – ксанторин се прилага при витилиго – депигментация на кожа, поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола да стимулират образуването на меланин.
Пъщърнакът може да се вари или пече, или да се използва в яхнии, супи и гювечи.
Коренът се консумира варен или печен в супи, яхнии и т.н. Има сладникав вкус, подобен на целина. За същите цели могат да се използват и стеблата на растението.
Дъвче се за добър дъх на устата
В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.
Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.
Копърът има антибактериално действие.
Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.
За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.
При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.
Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.
Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.
Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.
Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.
Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.
Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.
Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.
Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.
Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.