Един езичник писал на един мисионер: „Ти не си толкова добър, колкото е твоята Книга. Ако беше толкова добър, колкото е вашата Библия, то цяла Индия щеше да приеме Христос“.
Това е много тежък укор. Животът на мисионера не съответствал на това, което говорел.
Този укор е и за нас. Нашият живот в противоречие ли е с волята на Бога?
Когато хората слушат за учението на Христос, те са привлечени от светлината. Не без основание, те очакват да видят тази светлина в живота на тези, от които слушат за Него. Но както често се случва те претърпяват горчиво разочарование.
Светът се е изморил да слуша мъртви учения. Хората не искат да знаят за Спасителят, за Когото само се говори, но искат да знаят за Исус Христос, силата на Когото се проявява в живота на говорящия за Него проповедник.
Един слуга на Бога разказал за следния случай от мисионерската си дейност.
Невярващо момиче за първи път дошло на богослужение. Чуло от Евангелието на Йоан свидетелството за Исус Христос и за Неговото отношение към хората. Тогава то възкликнало:
– Аз познавам този човек.
– От къде го познаваш? – попитали я другите
– Този странен човек, – казало то, – е мисионер, който е дошъл да ни посети.
Това е чудно свидетелство за живота на човека.
Когато момичето чуло описанието на Господа, то помислило, че Христос е мисионера, когото тя е знаела.
В живота на Божия служител се проявява силата на Христос и той се оприличава на Него.
Нека да помолим Господа, да ни направи способни не само да свидетелстваме за Него с думи, но и с целия си живот!
Архив за етикет: свят
Не е до смях
Един стар професор по астрономия застана на катедрата в черен смокинг и бели маратонки.
– Скъпи студенти, днес няма да ви чете лекция. Дойдох да ви кажа сбогом. В моята обсерватория днес спря часовника, който вървя почти триста години. Сигурен съм, че е настъпил края на света!
Студентите започнаха да се смеят и да му ръкопляскат. Чуваха се викове и крясъци.
– Купете си „Ролекс“! Сменете зъбните колела! Поставете си нова батерия!
Когато шумът утихна, професорът заговори отново:
– А сега ще ви каже нещо, от което няма да ви стане толкова смешно. Часовникът, който спря в обсерваторията е слънчев!
Радост и щастие
Думата „радост“, като че ли напълно е изчезнала от християнската лексика. Причина за това е, че ние отъждествяваме радостта с щастието.
Ние сме започнали да вярваме, че радостта се заключава в удоволствия, безопасност и процъфтяване. Така ние сме приели лъжата на сатана, с която той се опитва да впечатли света.
Яков не каза: „Считайте го за голяма радост …. , когато удобно седите в креслото“, той каза: „Считайте го за голяма радост …., когато паднете в изпитания“.
Радостта и щастието са различни неща, въпреки че идват заедно. Щастието зависи от обстоятелствата, а радостта от Бога. Когато идва мъка, щастието изчезва, но радостта остава и даже става още по-дълбока.
Причина за истинска радост е живот с Бога. Радостта е свързана с озъзнаването, че този свят е временен и някой ден ние ще бъдем завинаги с Бога.
Радостта идва от послушанието към Святия Дух, независимо от обстоятелствата.
Придвижващ се хотел
Мнохо хора смятат, че хотелът е скучно място, с минимално количество удобства и евтини мебели, но това не е така.
В света, особено в европейската част, има много необичайни и екзотични хотели, разположени на невероятни места.
Единственият хотел, който няма постоянен адрес се намира в Монголия. Той е разположен в юрта, която се премества от място на място всяка седмица.
При добро желание, лесно можете да го намерите. Той на се отделя от Улан Батор на повече от 50 километра.
Хотелът предлага на гостите юрта за 4 човека, кумис за закуска и безплатна конна езда. Такова екзотично настаняване възлиза на 3 евро за ден.
Чиста съвест
Бенджамин Франклин е написал: „Имайте чиста съвест и не се страхувайте!“ А великият ирландски писател Бърнард Шоу е казал: „Пазете сърцето си чисто и ясно – това е прозореца, през който гледаме на света“.
Ако съвестта има толкова голямо значение за светските авторите, колко повече за нас християните. Ние трябва да се стремим да „имаме чиста съвест пред Бога и човеците!“
Без гласа на съвестта, ние ще бъдем като кораб без рул в открито море.
Бог ни е дал съвест. Тя е образът на Бога в човешката душа.
Грехът може да притъпи или заглуши гласът на нашата съвест. Може да я накара да млъкне, а това ще ни отклони от правилния път. Но Божието Слово, очиства и изостря нашата съвест.
И когато изпаднем в грях, То ни „насочва … към пътищата на правдата заради името Си“. Пробужда ли Бог твоята съвест?