Дамян седеше в стаята, отчаяно вперил поглед в играещите деца навън.  Влезе баща му и забеляза обезсърчението му. Ясно разочарование се четеше по лицето на момчето.

– Дамяне, какво става с теб? – попита баща му. – Нещо лошо ли се е случило с теб?

Момчето повдигна тъжните си очи към баща си и омърлушено каза:

– Никой не иска да играе с мен. Избягват ме. Какво лошо съм направил?

Бащата погледна внимателно сина си, леко се усмихна и добави:

– Когато живееш живот, който отразява Исус, Неговата светлина разкрива тъмнината на греха, бунта и невежеството в света около теб. Ето защо те отхвърлят старите приятели и съучениците ти. Навярно и съседите те избягват и не желаят да имат нещо общо с теб.

– Но аз ги обичам и уважавам, както преди, – издайнически сълзи се плъзнаха по лицето на Дамян.

– Ако те живеят в тъмнина, светлината излъчваща се от теб те прави неудобен за тях, – съчувстващо промълви бащата.

– И все така ли ще се държат спрямо мен? – попита безнадеждно Дамян.

– Нашият свят живее в духовна тъмнина, – кротко започна бащата. –  Хората са отделени от Бога, затова са се приспособили и общо взето се чувстват комфортно в „зоната на здрача“.

– Нима не разбират, че пропадат и загиват? –  с болка каза Дамян.

– Те не могат да „видят“ Бога, но това, което виждат им е достатъчно, за да се справят с живота си.

– Тогава какво да правя? – с надежда Дамян погледна баща си.

– Щом принадлежиш на Исус, живей живот, който отразява Неговата честност и чистота, Неговата святост и правда, Неговата доброта и благочестие.

– И?

– Светлината в живота ти може да предизвика другите да се откажат от това, което им предлагаш. Но бих искал да те насърча! Светлината не само разкрива тъмнината, но и господства над нея.

Градът се задушаваше, впримчен в яката прегръдка на двигателите с вътрешно горене. Хората седяха по пейките в парка и обсъждаха времето, „издънките“ на политиците или „коригираните“ цени на стоките.

Свилен и Стойко бяха развълнувани от нещо съвсем друго. Те коментираха въодушевено, без да обръщат внимание на хората около тях. Младежи, които разсъждаваха и търсеха истината.

– Ако човешката любов не тласка човека към непривични за него постъпки, това не е любов, – заяви Свилен.

– Ако тя е предпазлива, прави си разни сметки, това също не е любов, – допълни Стойко.

– Това по-скоро е симпатия, топли чувства, но просто няма признаци на любов, – констатира Свилен.

– Случвало ли ти се е да си губиш главата си и да правиш нещо за Бога, заради дълга си, а не от съображения за здрав разум или каквито и да са там мотиви и поводи, освен едно единствено – защото Го обичам? – попита Стойко.

– Осъзнаваме ли когато правим нещо ценно за Бога или просто повтаряме заучените думи за Неговото величие и Изкупление, а в същото време сме заети с цял куп ненужни неща? – попита и Свилен на свой ред.

– Не става дума за Божествените и грандиозни дела, които остават в историята, а за обикновените неща, които свидетелстват на Бога, че му се покоряваме във всичко, – уточни Стойко.

– Желанията зародили се в Божието сърце имат ли такъв отклик у нас като на Мария от Витания? – попита Свилен.

– Понякога изглежда сякаш Бог ни наблюдава, очаквайки да види поне някакво доказателство за любов ни към Него, – поклати глава Стойко.

– Покорността пред Бога е по важна от личната святост, – възторжено каза Свилен.

– Вълнуваме се от това как ходим, какво говорим, какво гледаме, страхувайки се да не оскърбим Бога, но от покорството ни пред Бога  и любовта ни към Него няма никаква следа, – размаха ръце Стойко.

– Трябва да се откажем от въпроса: „Мога ли да се  натъкмя, да пасна в някоя дейност?“. Нека осъзнаем, че това не може да става така, – замислено каза Свилен.

– Ако се покоряваме на Бога, Той действа чрез нас непрестанно, – обобщи Стойко.

Много християни не искат да приемат Бога в цялата Негова пълнота. Охотно цитираме Йоан 3:16, но лесно забравяме следното: „… невярващият вече е осъден“.

Да, Бог е милостив и състрадателен към нас. Но Той също е абсолютно свят и чист от мръсотия. И един ден ще съди света и ще излее гнева Си върху непокаялите се грешници.

Често физическата болка ни плаши повече от морална нечистота. Кръстът показва, че святостта е непоклатимото качество на истинското битие и всичко нечисто умира. Затова Бог не можеше да прочисти нашата вина, докато не се извърши изкуплението. А това беше постигнато на Кръста.

Не мислете за греха лекомислено. Не бъдете снисходителни към него. Не казвайте: „Бог така или иначе ще ми прости“.

Грехът оскърбява всемогъщия Бог. Той прощава на всеки покаял се грешник. Бог е Съдия и „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“.

Един християнин се оказал в компанията на човек, който в разговорът им хулел Бога.

– Спрете, господине, – казал християнина. – Нищо не казах, когато вие произнасяхте името на вашия шеф, но аз ви моля да оставите намира името на моя Господ!

Ние живеем в такова време, когато страхопочитанието е необичайно и рядко се проявява. Наричащите се християни са загубили представа за светостта и величието на Бога.

Някои християни  макар да не се кълнат в Божието име, не проклинат, не богохулстват, но по време на службата разказват вицове за Бога, небето и Библията.

Бог е свят и непочтително е да се използва името Му напразно. Това е грях.

Ако искаме другите хора да не произнасят напразно името Божие, ние трябва да показваме по-голяма почит към Господа.

„Живейте и говорете така, че никой да няма повод да унижава и презира вас или Господа ви“.

Нека Бог ни помогне в това!

Добротата и чистота никога не трябва да привлече вниманието към себе си, те просто трябва да бъдат магнити, които привличат хората към Исус Христос.

Ако моята святост не върне хората към Него, това не е светостта, която е потребна, а е някакво очарование на човешката личност, която поражда прекомерно влечение към човека и води душата до бързеите във водовъртежите.

Най-несвестният светец може да бъде пречка за Христос, ако говори на хората не за Него, а за това какво е направил Исус за него.

У хората след такава реч остава едно единствено впечатление:

– Какъв чудесен човек.

Приятелите на младоженеца не постъпват така. Оказва се, че постоянно раста аз, а .не Той.

За да бъдем истински верни приятели на Жениха, ние трябва да ценим живата връзка с Исус Христос и премахваме всичко, което пречи на тази връзка.

При поддържането на отношение с Христос, трябва да бъдем приятели на Жениха. Даже християнския труд може да отвлича души от Исус Христос. И вместо приятели на Жениха, ние можем да поемем върху себе си ролята на Божий план и Христовите оръжия ще действат против Него.