Никола винаги изглеждаше спокоен. Никой не го бе видял да крещи, ругае или да се кара на някого.

Един ден Младен го попита:

– Не се ли гневиш понякога на някого?

– Много рядко, – усмихна се дружелюбно Никола.

– Как го правиш? – недоумяваше Младен.

– Преди много години осъзнах, че прекалено много емоции изразходвам, когато се гневя, – започна да обяснява Никола, – а в това няма нищо позитивно. – Разбрах, че с гнева си разстройвам тези около мен и самия себе си.

– И? – Младен бързаше да открие разковничето.

– Самоконтрола е един от плодовете на Светия Дух.
Когато се подчиняваме на Светия Дух, Той ни помага да се владеем и да
не се гневим, – добърши обяснението си Никола.

Виктор се големееше. Бе завършил висше образование, магистратура, дори бе защитил докторат.

В неговия квартал се събираше малка група от християни, които хвалеха Бога, молеха се и изучаваха Божието Слово

Водеше ги Марко.Той нямаше титли, голямо образование, но попаднеше ли под помазанието на Светия Дух, завладяваше душите на слушателите си.

Един ден Виктор се напери и си каза:

– Трябва да чуя този докладчик и докато е време да го отърва от заблудите му.

И той се настани там между хората, които не се смятаха в обществото за нещо особено.

– Странно, каза си Виктор, този човек едва ли е прелиствал дебелите книги, които аз съм отварял, но така говори сякаш всичко знае. Със сигурност това е Божия работа.

И довчерашния атеист, докоснат от Светия Дух, чрез Словото Божие, започна да разбира, че Бог все пак съществува.

Наистина Бог върши чудесни неща на невероятни места чрез тези, които можем да класифицираме като привидно обикновени.

Никол много обичаше шоколад, но лекарят ѝ бе забранил.

– Ако посегнете пак към него, – предупреди я докторът, – състоянието ви ще се влоши.

– Никога повече няма да ям шоколад, – категорично заяви Никол. – Не искам отново да се подлагам на онези неприятни процедури.

Да, но сега всичко, за което мислеше от сутрин до вечер, бе желанието да яде шоколад.

Накрая не издържа и тайничко изяде блокче шоколад.

Тъй като бе казала на всички около себе си:

– Никога повече няма да сложите парче шоколад в устата си.

Тя не можеше да го консумира пред всички, за това го направи тайно.

Сега положението стана още по-лошо.

Не само страхът я притискаше с мисълта пак: „Пак ли процедури?“

Тя изпитваше угризения на съвестта.

Така и новоповярвалите в Господа, все още нямат силна вяра и знанията им върху Словото са малки, за това съсредоточават вниманието си върху Божите закони, вместо да помолят Бог да им помогне да устоят на изкушенията.

Когато се научат да следват Светия Дух, Той ще им помогне да не бъдат водени от грешните си желания.

Петър Николов произхождаше от бедно многочленно семейство. Той бе много ученолюбив и спечели стипендия да учи в чужбина.

Там завърши с отличие. Премина и магистърската програма. Защити и докторска степен.

Но по време на обучението си, Петър се отдалечи от Бога.

Една нощ, той бе изобличен от Светия Дух. Това силно го разтърси.

Петър коленичи и каза на Бог:

– Отдавам сърцето и живота си на Теб.

Чу тих и нежен глас:

– Призовавам те да бъдеш проповедник.

В страната, където живееше Петър, го очакваше високо платена длъжност, но изобличението на Светия Дух, го накара да се откаже от амбициите си.

Той унищожи всички награди, които бе получил. Запази само докторската си диплома:

– Ще я дам на родителите си, те заслужават да видят това.

Петър стана един от най-добрите проповедници в страната. Той привличаше тълпи от хора, които се покайваха и предаваха живота си на Исус.

„Каква полза ако някой да спечели целия свят, но да погуби душата си?“

Може да не сме призовани да бъдем проповедници или мисионери, но навсякъде, където Бог ни призовава да служим, чрез Неговия Дух, добре е да го следваме.

Нека напълно Му се отдадем.

Гео бе едва тригодишен, но лекарят откри, че са му нужни очила. Детето не виждаше ясно предметите около себе си.

Когато му поставиха новите очила, лекарят го прикани:

– Погледни се в огледалото.

Гео погледна отражението си. След това се обърна към баща си и му се усмихна.
Но заедно с усмивката по детската буза се търколиха няколко сълзи.

– Какво не е наред, Гео? – попита бащата.

Детето се дръпна назад, наклони главата си, взря се в баща си и каза:

– Виждам те!

Докато с молитва изучаваме Библията, Светият Дух ни дава очи да видим Исус, „образа на невидимия Бог“.

Дори с нашето виждане, изчистено от Духа, докато растем в познанието чрез Писанието, ние все още имаме само бегъл поглед към безкрайната необятност на Бог от тази страна на вечността.

Когато времето ни на земята изтече ние ще Го видим ясно.

Няма да имаме нужда от специални очила в този изпълнен с радост момент.

Когато видим Христос лице в лице, ние ще Го познаваме, както Той познава всеки от нас.

Светият Дух ще ни помогне да устоим до края. И когато погледнем към Исус, ще извикаме радостно:

– Господи, виждам Те!