Италианският художник и дизайнер Мишел Пазолейнт е изобретил плаваща хотелска стая. Придвижването й е за сметка на чувствителни слънчеви батерии, вградени в стените на съда, което позволява да се развие достатъчно голяма скорост. Разположението на «Solar Floating Resort»  около екзотични брегове, ще даде възможност на  посетителят на хотела да се наслади на дивата природа на морето с помощта на „кълбото за наблюдение“, разположено на дъното на съда.
Сметките за енергийното поддържане на този плаващ курорт зависят изключително от производителите на слънчеви батерии.
Плаващият хотел се състои от два слоя фибростъкло по 15 мм, подсилени с корк ширината, на които е 30 см. Пазолейнт предлага слънчевите батерии да се поставят във вътрешния и външния слой, за да може изкуствената светлина от интериора и слънчевата светлина да се съберат в едно.
Плаващата хотелска стая е дълга 20 метра. В нея шест човека се разполагат в четири стаи, две от които са предвидени за двама почиващи, а другите две за по един човек. Всяка стая е снабдена със собствен санитарен възел. Пространството от 110 кв. метра предлага кухня, трапезария, зона за отдих и мост. Външната палуба е снабдена с джакузи. Пезолейнт смята, че най-голямата отличителна черта на плаващия хотел е кълбото за наблюдение, което е вградено в корпуса и е потопено във водата. То е достатъчно просторно. Тук са предвидени шест места, от които гостите могат да се насладят на морските красоти.

В някои ситуации е необходимо да се използва карта. За да се движите, трябва да проверявате посоката на пътя. Но знаете ли, вече не е нужно да носите със себе си хартиени карти, те са неудобни, нито пък малките дисплеи с електронно оборудване.
Достатъчно е да имате в себе си това малко устройство, което е способно да проектира карта на каква да е повърхност, даже върху стена или човешка длан.
Особеността на това нововъведение е наличието на GPS, в резултат на което потребителят може лесно да се определи местонахождението си. Проектираната карта е достатъчно ярка и се вижда даже и на дневна светлина.
Специален бутон на корпуса позволява да се намали или увеличи образа на картата. Освен това, необходимите карти могат да бъдат заредени в устройството чрез Bluetooth. Самото устройство не заема много място. Размерите му са колкото на малко по-голямо червило.

В една кутия лежали тубички с бои, Веднъж бялата боя казала на черната, която лежала в близката до нея тубичка:
– Какво лошо ти се е случило? Защо си толкова мръсна?
– Аз не съм мръсна. Такъв е цвета ми, – казала черната боя.
– Тогава ти си сбъркана боя и цветът ти е неправилен. Погледни ме, ето какъв трябва да бъде истинския цвят. Освен това всички цветове произлизат от белия, затова няма по-възвишен цвят от белия. Всички се стремят да приличат на него.
Тази забележка не се харесала на черната боя и тя възмутено казала:
– Не, ти не си наред, моят цвят си е хубав. Ако нямаше черния цвят , нищо велико не може да се нарисува.. Пробвай да нарисуваш нещо без мен, – казала черната бия, – белият лист ще си остане пак бял.
Тези изказвания възмутили останалите бои. те започнали да доказват, че техния цвят е единствено истинския и без него не може. Дълго и упорито спорили, а някои започнали да се разливат от тубичките, поради спукване от яд.
Изведнъж кутията се отворила и върху боите се изляла ярка слънчева светлина. Художникът извадил боите. Смесвал ги и ги нанасял на платното с вдъхновение. Именно тук  боите се помирили. Художникът не се интересувал от тяхното мнение, препирни и разногласия, той виждал единство в многообразието. За него били важни всички цветове. Не може да се рисува само с един цвят. Каква ще е тази картина нарисувана само от един цвят?
Така се създава шедьовър, когато всички работят заедно и взаимно се допълват.

Американски химици са предложили молекулярен двигател на Ванкел. Двигателят е клъстер – група от взаимодействащи по между си молекули. Той се състои от 13 молекули на бора, в изследванията е разгледан и клъстер от 19 молекули.
Самият клъстер е плосък. В центъра му има три молекули разположени по върховете на триъгълник, а останалите се намират по края.
На учените е било известно, че триъгълника и околния пръстен могат да се завъртят един спрямо друг. В новата работа, учени използват числови симулационни модели.Те открили, че движението може да се контролира с помощта на специално поляризирана светлина.
Следващата стъпка е да се тества практически изчисленията на изследователите в лабораторията. Според учените, новият двигател, за сега само на теория, има няколко предимства в сравнение с аналозите. Така например, светлината, с която ще се облъчва двигателя, не изменя квантовото състояние на системата, т. е. не е нужно някои части на двигателя да преминават във възбудено състояние.
Също така двигателя не се нуждае от химически реакции и електрически ток, при използването, на който се отделя голямо количество топлина, влияеща критично на системата. Благодарение на това се получава стабилен двигател.
Учените са нарекли своя двигател молекулярен двигател на Ванкел поради подобния външния вид с ротационен бутален двигател, разработен в компанията на NSU през 1957 година. В това устройство има сечение, което е триъгълника на Рело.

Много отдавна в гората растели две дървета. Когато капките на дъжда падали на листата или на корените на първото дърво, то поемало съвсем малко и казвало:
– Ако взема повече, няма да остане за другите.
Второто дърво приемало цялата вода, която му дарявала природата. Когато слънцето дарявало със светлина и топлина второто дърво, то се наслаждавало и се, къпело в златните лъчи на огненото светило, а първото взимало само една малка част.
Минали години. Клоните и листата на първото дърво били толкова малки, че не могли да поемат и капка дъжд, а слънчевите лъчи не могли да се доберат до оскъдните плодове, защото и светлината и водата се губели в короните на другите дървета.
– Цял живот давах на другите, а сега в замяна не получавам нищо, – тихо мърморело първото дърво отново и отново.
Второто дърво придобило разкошни клони, които били отрупани с огромни плодове.
– Благодаря ти, Господи, за това, че ми даде в живота всичко. Сега е време да дам стократни, както Ти постъпваш. Под своите клони аз ще укрия хиляди пътници от палещото слънце или от дъжда. Нека моите плодове радват много поколения хора със своята сладост. Благодаря Ти, че ми даде възможност да давам, – с любов и нежност казало второто дърво.