Кипящата вода и унищожителното налягане на хидротермалните изрочници, биха убили човек моментално.

Но такива места се явяват домове на невероятни и разнообрази организми.

Подводните горещи извори в Тихия океан са станали обиталище на гигантски червеи и миди, а в атлантическите източници са се приютили скариди без очи и други необикновенни обитатели.

С помощта на процеса, наречен „хемосинтеза“ за производството на енергия, тези дълбоководни жители виреят в наситени минерална води, които изтичат от изворите.

А някои форми на живот в тези тъмни дълбини дори могат да оцелеят с оскъдната светлина, излъчвана от източниците.

Техниката за снимане на панорамната фотография много се различава от тази на обикновената.
Панорамната снимка се състои от няколко кадъра взети един след друг. След това тези кадри се слепват чрез програма за обработка на фотографии.
Така се получава една снимка обхващаща по-голям район. Панорамните фотографии са вертикални и хоризонтални. За да се направи такава снимка, е необходимо да се снимат серия от кадри, един след друг, с малко припокриване на всеки кадър. Обикновенно на панорамните фотографии се снимат пейзажи.
Такива снимки е хубаво да се правят с помощта на статив. Така сниманите кадри ще са подравнени и по-лесно ще се прилепват.
За да не се променя цвета на снимките при различните кадри, е по-добре да се използва ръчна настройка на експозицията. Тя се подбира в зависимост от осветеността на сниманото място.
При снимане на панорама е желателно, светлината да не се променя през време на снимането, в противен случай ще се получат кадри със различно осветяване.
Експериментирайте с параметрите на експозицията, докато получите добра снимка.

Този факт потвърждават офталмолози от Кемерово. Те били шокирани от резултата получен от общението на дългогодишната им пациентка с делфин.

Двустранна ретинопатия при недоносване е диагнозата на Яна Мазурок. В последно време момичето е реагирало на светлина, но не виждало предметите. На практика това е нулево зрение. Девет годишната Яна е смятана за неизлечимо болна.

Лекарите решили да опитат лечение с делфини. Делфина, който дружал с момичето се наричал Ян. Когато пуснали детето във водата, то хванало делфина за перките. Той я целунал по носа и челото, а Яна по „брадичката“. На третия ден след тази терапия момичето направило първите си стъпки сама.

Курсът на лечението се състоял от осем сеанса, всеки с продължителност от 30 минути. В този процес на оздравяване човек изпитва ярки и положителни емоции.

Заедно с общението между делфина и болния, тук се провеждат и други санаторно-курортни процедури. След общението с животното, Яна е споделила, че е усещала как делфина изтласквал болката ѝ навън.

След няколко сеанса момичето вече нямало главоболие, дори изчезнала слабостта от тялото ѝ. Според лекарите, делфинът излъчва постоянно ултразвукови вълни и подбужда хората към общение. Освен това морската вода също допринася за лечението на болния.

Когато Яна се върнала у дома шокирала офталмолозите с това, че можела да опише всичко, което виждала на картинките и таблиците, които ѝ били показани. Зрението ѝ се е подобрило от 0 до 7.

Нека хвърлим малко светлина върху произхода на азбуката на Кирил и Методий.

В „Пространото житие“ на Константин Кирил е споменато, че заедно с брат си той престоява в кримския град Херсон, преди да замине за хазарите.

В Крим, обетованата земя за българите, по-малкия брат открива църковни ръкописи – Псалтир и Евангелие. След различни изследвания се достигнало до извода, че тези книги са били изписани със сирийска азбука.

Именно от град Самара в Крим се появяват свещенни книги, написани на сирийски. С тях успява да се запознае Кирил. Вероятно това е писмото на сирийските монаси-християни, които трябвало да напуснат манастира в Самара, избран за място на двореца на халифа Му’тасим. Тази писменост е много близка до писмото използвяно от древните българи.

Азбуката им се е състояла от сирийски, арамейски и хуно-български рунически знаци, използвани от Кирил през IX век за да състави глаголицата.

Това може да ви звучи като грешка на езика. Навярно според вас те имат муцуни, а не лица. Но истинските любители на животните  биха назовали всяко човешко лице муцуна. Всяка животинка е личност, а там където има личност има и лице. Това доказва със фотографиите си Мортен Колдби. Неговите фотопортрети на животни предават емоционалната сложност на по-малките ни братя. Ако разбира се можем да назовем така слоновете, тигрите и мечките.
Мортен Колдби живее в два града Орхус в Дания и Берлин. След завършването на датската школа по фотография, четири години е асистирал на  известни фотографи, докато не почувствал в себе си сили да открие собствено студио. Сега той е заангажиран с комерческа фотография, предимно фото-реклами, модни снимки и разбира се портрети. В свободното си време фотографа обикаля на мотоциклет планината и зоопарка. Той гледа  не само израженията на животните, но се стреми да ни  ги покаже  в най-добрата им светлина. Фотографът „улавя“ моделите си в момент, когато повечето от лицата им са като човешки и по този начин да ни кара да им съчувстваме и да ги разбираме по-добре.
Гледайки портретите на животни направени от Колдби, само напълно безсърдечен човек може да стреля по елени, да облече кожено палто от вълк или да  хвърли билярдна топка от слонова кост.
Такива снимки са най-добрата пропаганда за по-етично отношение на човека към животните. Никаква зелена реклама не би подействала така силно, както тези фотографии.