Виктор израстна без баща. Майка му работеше на няколко места, за да се грижи за него и сестра му.

Той често имаше проблеми. Сбиваше се с други момчета. Взимаше чужди вещи. Лъжеше и обвиняваше някой друг, за стореното от него.

От училище го изгониха за изнудване.

Отведоха го в съд за непълнолетни.

Там той говори със съветник. Всички очакваха той по някакъв начин да сплаши това непокорно момче.

Но съветникът само препоръча:

– Настанете го в младежка група, която работи с „проблемни“ тинейджъри.

Групата се събираше всяка седмица.

Донякъде се наблюдаваше подобрение в отношението и поведението на Виктор, но той все още се чувстваше сам.

Независимо, че бе отхвърлян, майка му го обичаше безусловно.

Тази любов го развълнува и Виктор пожела:

– Искам да науча за Бог, на когото тя служи. Искрено желая Неговата любов.

Като посланик и представител на Царството майка му работеше за разпространяването на Божията любов и благодат към всички и то безусловно.

За да бъдем светлина, трябва да светим за всички и по всяко време.

Нищо не трябва да мотивира вярващия повече от това да отразява Христос в живота си.

Човешкият стандарт е да се гледа на любовта през мръсни лещи, пълни с болка, отхвърляне и непростителност. Наранените хора, нараняват околните.

Любовта на Бог достига до небесата и нейната вярност до облаците.

За да обичаме така, както Бог обича, трябва да прекарваме повече време в Неговото присъствие.

Стефан бе в стаята си. Бе притеснен и се питаше:

– Защо ми се случи това? На какво ме научи? Какво да направя, за да не се повтори?

Дълго крачи из стаята.

– Да, ядосах се, но какво ме доведе до това? – запита се той. – Не, не беше до настроение. Трябва да открия корена на това, което ми пречи спокойно да приемам нещата, без да се ядосвам и гневя.

Стефан свъси вежди.

– Може би нещата опират до неприятните мисли свързани с Тодор. Той не винаги е бил коректен спрямо мен и за това нищо хубаво не очаквам от него, но в случая …. имаше добри намерения.

Стефан стоеше уязвим пред Бога и Той го освободи от силата на негативността спрямо Тодор.

Има проблеми в живота ни, които са твърде големи, за да се справим сами. Нуждаем се от Божествена намеса, която премахва препятствията около нас.

Ти не водиш тази битка сам. Бог има съвършен план за твоя живот. Довери се на Него, защото ти дава радост, мир и любов.

Този начин на мислене те променя и дава светлина дори в най-тъмните места.

Захари бе съкрушен. Малката му сестра бе блъсната от кола и почина. Тя бе едва на дванадесет години.

– Един добър Бог не би оставил някакъв си пиян идиот да убие сестра ми и да го остави да си живее! – възмущаваше се Захари. – Вече не съм сигурен дали съществува Бог. И ако Той съществува, не искам да имам нищо общо с такъв като Него. Как може да позволи да се случи такова нещо?!

Крум усети как в скръбта на Захари прозира желание да се довери на Бога.

Той се опита да му изясни проблема:

– Сега ти не можеш да съгласуваш болката с образ на Бог, в който искрено вярваш. Ти трудно крачиш в долината на мрачната сянка, защото не виждаш светлина. Искаш да вярваш, но ти е трудно да съпоставиш изпълненото с надежда на Християнската вяра и това, което виждаш около себе си. Не винаги ще получаваме отговор на въпросите си.

– Но … много боли, – изстена Захари.

Крум продължи настървено:

– Ако разбираш всичко напълно и в дълбочина, ти не би имал нужда от вяра. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога…

– Защо? – въздъхна дълбоко Захари.

– Защото вярата и доверието трябва да произлязат от любов, а не от бизнес взаимоотношения, сделка или някаква ситуация, в която ние нямаме избор.

– Добре, – отстъпи най-сетне Захари, – готов съм да се боря с моите съмнения и въпроси, и да следвам Господа, за да изпълня волята Му.

Крум крачеше в стаята си и разсъждаваше на глас:

– Перлата в короната на Сътворението беше самият човек. Той е създаден с определена цел.

Младежът спря за малко, почеса се по главата и отбеляза:

– Ако целта е изпълнена, животът е пълноценен, но отхвърлена и пренебрегната, тогава …. нищо няма да бъде, както трябва.

Крум се взря в тавана. Там, висеше обикновена крушка.

Това обнови разсъжденията му:

– Електрическа крушка е обикновен стъклен глобус. Ако е поставен на маса, той е безполезен, но ако се монтира в лампа и се включи в източник на захранване, той изпълнява предназначението си. Така се превръща в източник на светлина, който е полезен в ежедневния живот.

Внезапно Крум смръщи вежди:

– Аз съм като тази електрическа крушка, която лежи безполезно на масата …. за това …. трябва да се включа към източник на енергия. А къде е той?

Той разроши с длан косата си и си отговори сам:

– Разбира се, това е нашата връзка с Бога.

Отличниците на училището бяха аплодирани от родители, близки, учители и ученици.

И стана нещо интересно.

По микрофона водещият програмата съобщи:

– А сега ще наградим, ученици, които не са най-добрите в училище, но са положили усилия да подобрят неуспешната си оценка, коригирали са разрушителното си поведение или са се заели сериозно да посещават учебните часове без да прескачат нито един, дори да не им харесват предмета или учителите, които ги преподават. Те са работили усилено за всяка промяна в училищната дейност.

Родителите на тези ученици засияха. Те ръкопляскаха заедно с останалите, като по този начин признаваха, че децата им са тръгнали по правилния път. Виждайки не предишните им недостатъци, а тяхното изменение.

Ние не приличаме ли на тези вторите ученици?

Небесният Баща ни вижда не в старото ни положение, а в Христос, като Негови деца.

Старият начин на живот няма вече претенции към нас.

Нека вървим по новия път очертан от Бога. Така прославяме Този, Който ни извика от тъмнината в чудната Си светлина.