Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

На 13 ноември 1985 г. капитана на на сборния отбор на Дания Сьорен Лербю по средата на деня излязъл на полето за квалификационен мач в световния шампионат против националния отбор на Ирландия.

Когато играта свършила, Лербю убедил треньора да го пусне.

След това се качил на самолет за Германия и същата нощ помогнал на своя клуб „Бавария“ в мач срещу германския клуб „Бохум“.

Компания от Словакия е представила автомобил, който лесно може да се издигне във въздуха.
Устройството се нарича AeroMobil. То може да измине 430 мили с един резервоар бензин. При кацане сгъва крилете си, за да се вмести в обичайно място за паркиране.
Създателите на необичайно устройство казват, че „AeroMobil“ се явява „летяща кола“. Тя идеално ще пасне на съществуващата инфраструктура, създадена за автомобили и самолети. Така се отваря реална врата за пътешествия.
От компанията твърдят, че колата е преминала програмата за летателни изпитания и ще излезе на пазара през 2017 г. Фирмата възнамерява да разработи модел, който ще пътува и лети без пилот.

Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

През 1956 г. американският пилот на свръхзвуков изтребител F-11 „Тайгър“ Том Етридж се отправил на изпитателен полет.
Неговата задача била да се издигне на 6 км, след това да се снижи. На 4 км трябвало да изстреля залп от оръдията на самолета и да повтори този залп на височина 2 км.
Няколко секунди след втория изстрел Етридж усетил удар. След известно време двигателите изключили. Пилотът приближавал летището. Той успял да направи аварийно кацане и да оцелее.
При разследването на инцидента се разкрило, че в самолета са попаднали куршуми, изтреляни от първия залп.