Ружа чакаше Новогодишната нощ, както никога до сега. Тя нямаше търпение да даде подаръка на мъжа си. Тодор отдавна мечтаеше за хубава, но доста скъпа писалка, така че тя до сега не можеше да се впише в бюджета им. И накрая тя успя да спести малко пари.
31 декенври винаги е изпълнен с безпокойство и нервност. Дали поради очакваните подаръци или суетенето около подготовка за предстоящия празник?!
Ружа тичаше напред назад, нервничеше и се ядосваше, че нищо не успява. На обяд още повече я раздразни спокойното поведение на мъжа ѝ.
Той лежеше на дивана и гледаше програмите по телевизиата една след друга. И …. се скараха.
Ружа крещеше:
– Нищо не правиш, да се разчекна ли? Само за себе си мислиш!
Тодор се опита да се оправдае:
– Ти сама не ми даваш да направя нещо. Все не го правя, както ти искаш.
Ружа не издържа, хвърли парцала в ъгъла остави продуктите на масата, силно хлопна вратата зад себе си и излезе навън.
Разплакана тя позвъни на приятелката си. Тя я изслуша и ѝ предложи:
– Ела у нас!
Ружа не се поколеба нито за миг.
– Добре, идвам.
Към девет вечерта започнаха да идват гостите. Сред тях имаше много симпатични мъже, които се държаха много любезно. Някои от тях даже предложиха да помогнат в кухнята и сервирането.
„Не са като моя, – помисли си Ружа, – всичко да чакат на готово“.
Всички седнаха на масата за да изпратят старата година. Ружа започна да ги оглежда. Колкото повече се стараеше да открие положителните им страни, разбираше, че ги сравнява със Тодор. Единият без вкус облечен, другият само за себе си разказва, третия прекъсва другите без да ги изслушва, а някои от останалите само се джавкаха. Всичката им любезност изчезна нанякъдя. Чашата преля, когато един от гостите, доста пиян, се опита да прегърне Ружа.
В този момент тя разбра, колко глупава бе кавгата, която сама беше предизвикала. Стана ѝ мъчно, скочи от стола и хукна към дома си.
Влетя в къщи 15 минути преди да настъпи Новата година. Огледа се, всичко почистено и масата сложена. А Тодор седи тъжен и прави салата. Ружа веднага си помисли най-лошото и се наостри:
– Какво, ти гости ли чакаш.
– Глупачето ми, за теб го направих. И подарък съм ти приготвил, за който ти отдавна мечтаеше – златен пръстен.
– Тоше, ти си най прекрасния мъж,  – очите ѝ се напълниха със сълзи. – Обичам те повече от всичко на света.
Двамата се прегърнаха. Часовникът удари 12 часа.

В семейството им обичаха нововъведенията особено, когато се отнасяше за кулинария, бяха царе. Наскоро Димка бе открила прекрасно лакомство, което ситно нарязано в чиния се превръщаше в невероятна салата. Тя изобщо не можеше да си представи цвекло и то червено сервирано на масата, но сега често си правеше салата от него.

Мъжът ѝ Рангел беше минал през пазара и бе купил две глави. Решиха за обяд да нарежат само едната. Хапнаха си добре.

Когато Димка излезе от тоалетната беше малко смутена, но махна с ръка и продължи към терасата.

Малко по-късно включи телевизора. Пускаше го, за да ѝ бърбори нещо, а само от време на време поглеждаше екрана.

Но сега някакво „светило“ на медицината обясняваше нещо доста настървено. До Димка стигаха само част от думите му.

– …….ако забележите кървавочервен цвят в урината си …..

Тя трепна и се заслуша. Човекът обясняваше, че при така появилите се белези, трябва да се отиде на лекар, защото това можело да се окаже рак.

Какво накара Димка да се заслуша в тези многословни обяснения?

Днес тя неволно забеляза, че урината ѝ е червена като кръв. А и сега тези обяснения. Няма нищо случайно в този свят.

Сърцето и се сви, а в стомаха си усети голяма оловна топка. Мисли известно време, а накрая реши: „Не обичам много лекарите, но все пак трябва да отида:“. Страхът ѝ даде кураж.

Сподели с мъжа си, а той ѝ каза: – Трябва да отидеш на лекар, докато не е станало късно.

Той тръгна към вратата и изведнъж се спря:

– Чакай, – и пръста му сочейки нагоре, замръзна във въздуха. – Моята урина също беше червена. Май и аз трябва да отида на лекар.

Застана накрая на стаята, като пристъпваше от крак на крак. Веждите му се  събраха, а погледа му се загуби някъде в килима. Явно мислеше нещо съсредоточено. Изведнъж усмивка заля лицето му и той хитро погледна жена си.

– Диме, – развеселено каза Рангел на жена си, – трябва да е от червеното цвекло.

От гърдите на Димка се отрони тежка въздишка, сякаш голям воденичен камък беше паднал от раменете ѝ.

Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.

Краставиците са нещо обикновено за нас. Използваме ги за направа на салата,таратор и това е всичко.
Но те имат някои предимства.
Оказва се, че обикновената краставица помага за премахването на токсините в тялото. Ако по-често ядете краставици ще забележите колко леко става на бъбреците ви.
В краставицата има много вода, но и полезни витамини, които подобряват здравето, подпомагат имунната система по подходящ начин.
Торбички под очите изглеждат много грозни. Краставицата прави кожата под очите по-еластична, намалява торбички или да ги премахнат напълно.
В краставицата има много хранителни вещества. Тя съдържа три съединения, които помагат при борба срещу рака.
Лошият дъх в устата обикновено е в резултат на заболяване на венците. Ако често ядете краставици, дъхът ви ще бъде свеж.
Краставиците са много полезни, за това често си ги купувайте и консумирайте.

Тя бе толкова отрупана, че ако някой искаше да сложи още нещо на нея щеше да се разпадне под тежестта на множеството чинии, тавички, подноси, тарелки пълни с какво ли не.

Ето там се подавяше салата с накъдрена прическа от зеле. В нея късчета от моркови сияеха като нажежени кристали в пещ. Белокаменни скали от пухкав хляб приканваха възторжено към себе си. Кюфтенца в златиста премяна ухаеха на загоряло олио. Сметана с пълнеж от орехи и стафиди приветливо помахваше перчем от широки чаши повдигнати на тънко краче.

Чаши с пенлива бира мамеха очите. Гъсто червено вино като кръв тайнствено загатваше за въздействието си. Лимонада в кристални чаши отразяваше светлината.

Пиле загубило перушината си важно излагаше на показ загорялата си кожичка обилно напоена в мазнина.

Сладолед застинал в чудновати форми изваяни от майстор Мразко, блестеше окъпан в светлина. Безброй пастички, сладкишчета и тортички диплеха пъстрите си роклички, показващи новата мода на настъпилата пролет.

Наоколо се чуваше безразборен шум. Преплитаха се нежни женски гласове с грубовати баритони и чуруликащи детски гласчета

Големи и малки ръце се протягаха напред грабваха скъпоценния си товар и го отнасяха нейде там сред двукраки гиганти жадно вперили поглед в отрупаната трапеза.

На такъв личен ден звънеше смях и се носеше песен, която изпълваше сърцата с радост и много любов.

През прозорецът срамежливи слънчеви лъчи любопитно надничаха, очаквайки някой да ги покани на празника. Малка уморена пчела привлечена от множеството аромати закръжи над масата. Зловещи въоръжени ръце се устремиха към нея. Тя още повече се обърка и забръмча безпомощно.

Малки уплашени детски очи със страх следяха преследването. Жертвата на сантиметри избягваше поредния удар, но не знаеше вече на къде да лети. Отчаян детски вик разтърси преследвачите:

– Не я убивайте, тя е Негово творение. Нали днес празнуваме, за да си спомним Неговата саможертва.

Настъпи тишина. Нежни женски ръце бавно и търпеливо насочиха объркалата се крилата животинка към прозореца. Още малко и празникът щеше да бъде съпроводен с една ненужна смърт.

Духовете се успокоиха, а празникът продължи с невиждана радост и спонтанно облекчение. Спасителят отново се бе намесил, за да възтържествува мирът и любовта.