Мащерката е позната с използването в народната медицина във връзка с дихателни проблеми и болки в гърдите, включително кашлица, бронхит и наплив на кръв в гърдите.

Богата е наценни съставки и антиоксиданти. Тимолът е основната съставна част на летливото масло на мащерката, чиито подържащи здравето ефекти са отдавна документирани.

В изследвания проведени от плъхове е установено, че тимолът защитава и значително увеличава процента здравословни мазнини, намиращи се в клетъчните мембрани и други клетъчни структури.

Освен това, мащерката съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингенин и тимонин. Те заедно със съдържащия се в мащерката манган увеличават антиоксидантния ѝ капацитет.

Компонентите на летливото масло на мащерката са показали, че имат антимикробна дейност срещу някои бактерии и гъбички. Staphalococcus aereus, Wacillus subtilis, Escherichiq coli и Schigella sonnei са само някои от видовете, срещи които мащерката е доказала своето антибактериално действие.

Мащерката е подправка, богата на различни нутриенти. Тя е много добър източник на желязо  и манган, както и на калций и диетични фибри.

Мащерката е подправка, чието използване трябва да проучим и да се насладим. Заедно с около 60-те си разновидности, включващи френска мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка ще добави благоухание в живота ни.

В кухнята се използва в прясно състояние и сушена. Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста. Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб и леща. Подправяйте с мащерка супи и яхнии.

Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка мащерка. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба.

От мащерката се приготват освежаващи чайове.

Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да се запази аромата ѝ. Листата на прясна мащерка се използват за украса на салати. Мащерката добре се съчетава с майорана, магданоз, босилек и дафинов лист.

В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

Джоджанът е отлично средство за успокояване на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при женско неразположение.

В българската народна медицина се използват листата или добитото от джоджена етерично масло. По-конкретно те се използват при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания.

Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, служи за освежаване, помага и при стомашно разсройство.

Отвара от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.Основните действия при джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. С маслото от джоджен се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Джодженът е широкоразпространена подправка. В кулинарията се използват предимно листата в прясно и сушено състояние.

Джодженът е отлична подправка за салати и супи. Ястията с фасул не биха имали специфичния, обикнат от българина вкус, без към тях да се прибави джоджен.

С добавка на джоджен се приготвят различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джоджен се използва приприготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, при задушени меса и варено – свинско  или телешко.

С употребата на джоджена трябва да се внимава, поради специфичния му и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.

Босилекът е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Активните съставки наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. Босилекът осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие.

Съставките на това растение имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества съдържащи се в босилека са от съществено значение при лечение на сърдечно съдови заболявания.

Бета-каротинът съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант. Той не само предпазва епителните клетки от щетите на свободните радикали, но помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободни радикали.

Босилекът е силно благоуханно растение. Листата му се използват като подправка на най-различни видове храни.

Използва се при приготвянето на бульони и маринати. Най-добре подхожда на говеждо месо и дивеч, а също на ястия от картофи и зеле.

От него се прави прочутия балсамов оцет, в комбинация с естрагон и копър. Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца.

Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвя прочутото песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста.

Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.

Тъй като маслата съдържащи се в босилека са летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, така се запазват вкусовите му качества.

Обикновено от него се правят сухари, но може да се използва и за приготвяне на някои ястия.
Например, стар хляб се използва при приготвянето на лучена супа. Французите смятат, че именно сухият хляб прави супата по-пикантна и вкусна. Такава супа може да си поръчате в кой да е френски ресторант. Там я смятат за кулинарен шедьовър, останал от предците им.
Даже тези, които не обичат лук трябва да я пробват. В нея не се слага варен или пържен лук, а карамелизиран, който придава съвсем друг вкус на ястието.
Но къде другаде се използва стар хляб освен в приготвянето на лучената супа?
Например, в салатите вместо сухари. Италианската салата „Панацела“ съдържа различни зеленчуци и стар хляб. В нея обезателно трябва да се добавят домати, а за останалите зеленчуци се слагат по желание на готвача.
В зависимост от състава на хляба, той се накъсва на малки парчета и се накисва в оцет, зехтин, или сос. След това накиснатите парчета хляб се смесват с зеленчуците.
С помощта на блендер от стар хляб могат да се направят галета, които могат да се използват за направа на котлети и за приготвяне на печено.