Мишката създава лазерна проекция, благодарение на която на маса или равна повърхност се появява работна площ, която се използва за управление на курсора като мишка или тъчпад.
Преимуществото на тази технология пред обикновените манипулатори се заключава в това, че тя премахва натоварването на китката.
Вече можем да кажем сбогом на синдрома на карпалния тунел, неврологично заболяване с продължителна болка и изтръване на пръстите на ръцете.
Вдъхновение за създаване на манипулатора е почерпено от скандинавската митология. Лазерните лъчи, според създателите, се проектират, като светкавици на Один, върховен бог в германо скандинавската митология, когато хвърля копието си.
Иновационната мишка има уникален дизайн, а работната площ представлява квадрат 8х8 см.
Устройството е портативно и тежи само 40 грама. Има размери 4х5 сантиметра. Съвместимо е с Windows XP и следващите поколения, както и с различни версии на Mac OS.
Устройството е представено в три цвята: металическо зелено, светло сребрист и въглищно черен.
Продажбата му е предвидена от юни 2015 г., ако се съберат 50 хиляди долара, вече са събрани повече от 30 хиляди долара.
Цената на устройството ще бъде 49 долара.

Повървяха около десетина минути. Минаха покрай шадравана, заобиколиха стадиона и оставиха зад гърба си новия паркинг. Двамата мълчаха и вървяха, докато парка се стопи и излязоха на хълма.

– Ще ти разкажа една история, – каза Марк и погледна младия мъж, който вървеше до него. – Нали питаше защо са ми такива ръцете.

Ръцете му бяха изкривени, а на много от тях нямаше нокти, бяха изтръгнати.

– Е щом си решил, – повдигна рамене Владо.

– Бях обикновено момче, по нищо не се различавах от другите. Страшна война беше. Бяха ни оставили да вардим един навес. Хванаха ни, но повечето от нас бяха избити. Малкото, които бяхме останали, ни навързаха и ни подкараха покрай една река. След два ден ритници,удари с приклади, глад и студ пристигнахме в пленически лагер. Капитанът, който го ръководеше, си мислеше, че знам повече, отколкото всъщност знаех.

Ръцете на Марк потрепераха.

– Или си беше просто гадняр, – продължи Марк. – Обработваха ме добре няколко седмици, за това ръцете ми са такива, а после ме хвърлиха в една дупка цели пет години. Едва не умрях там, – гласът му заглъхна.

В мислите си беше някъде далече от тук, миналото и спомените не му даваха мира.

– Пет години затвор в една дупка, – прошепна Владо уплашено, той не можеше да си представи такова нещо.

Когато Марк отново заговори, в гласа му имаше горчивина:

– Не затвор, а клетка с пръстен под, два и половина метра широка. Пускаха ме да излизам само два пъти в месеца. През останалото време спях и крачех. Сънят трудно идваше, за това повечето от времето крачех. Четири крачки напред и обратно.

Погледна Владо изкашля се и продължи:

– Сега не понасям затворени пространства, за това се разхождам. Когато се озова между стени, веднага излизам, тъй като преди не можех да го правя.

И той размаха осакатените си ръце към дърветата, небето и всичко наоколо.

– Защо ми разказваш всичко това?

– Разбрах, че имаш неприятности, а знам, че си невинен, ще е жалко да гниеш в някоя дупка, заради някой друг. Разбираш ли, този простор ще ти липсва.

Владо кимна. Той съвсем не искаше да загуби свободата си, особено сега, когато нищо не беше направил, независимо от обвиненията. Владо беше младо момче, а пред него беше животът.

Разказват, че по време на една от проповедите на Сундар Синг в залата нахлули група индуси, които го пребили от бой и избягали.
Побойниците били местни жители. Присъстващите ги познавали и възмутени от деянията им, искали да ги предадат в ръцете на правосъдието.
Имало и такива, които казали, че сами ще се разправят с тях.
Сундар Синг ги изслушал и казал:
– Братя, аз съм потърпевшият и имам друго предложение. Хайде да им простим, както Христос е простил на тези, които го разпънаха или като Стефан, който прости на тези, които го убиваха с камъни.
Простете, освободете провиненият от глоби и санкции. Не отвръщайте с омраза, сменете гнева с милост.
Да простиш, не означава просто да кажеш: „Прощавам ти!“, това означава да премахнеш от сърцето си раздразнението и лошото чувство към съгрешилия.
И за да направим това, ние трябва да припомним нашите грехове. И навярно ще си спомним за не много добри дела, за които и самите ние не можеш да си простим.
По време на война печели тази страна, която гони противника, но не е така на християнското бойно поле. Още по-голям укор за врага е, когато човек не само не отвръща на зло със зло, но обича враговете си.
Прости от все сърце на този, който ти е причинил зло. Прости обидата, която си получил от своя ближен.
Исус Христос казва: „И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията“.

Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

Тя се оформя дълбоко във водата,омивана от вълните на океана, наречен живот. В своята раковина нейната душа се оформя като уникално произведение на изкуството.
Някои от перлите в процеса на превръщането си стават като мляко, други кипящо бели, трети черни, четвърти идеално кръгли, а пети имат невероятно извита форма.
Нито една перла не си прилича с другите.
В света няма еднакави перли, както няма и еднакви жени.
Както песъчинката попада в ръковината, така и душата на жената още от детството попада на различни илюзии и правила, които в процеса на живота придобиват нови очертания, за да я превърнат в солиден седеф на вярата.
Ние всички сме уникални, но по някаква причина някои от нас, както и перли се оценяват много по-високи в сравнение с останалите.
За някои бисери мъжете ловци са готови да се гмуркат в продължение на много години. Те не жалят силата си, времето и парите си. Те леко и без съжаление изразходват годините си, за да намерят за себе си, най-уникалните и единствени перли.
Статистиката е доказала, че да се намерят един бисер, водолазите трябва да отворят повече от един тон черупки.
Понякога те отварят черупката, вземат бисера, играят си дълго с него, но после го изхвърлят настрани, без да се замислят, че са нарушили нечий мир и са наранили една душа.
Богатите хора са готови да пожертват от състоянието си за някоя благородна перла. Чрез нея те попълват колекцията си и подхранва самолюбието си. Бедните хора са готови да се насладят и от някоя речна перла, усещайки поне малко съпричасност към света на лукса и съвършенството.
Намирате ли прилики между перлите и жените?
Както перлата, така и жената може да приключи живота си в колекцията на някой богат човек, а можем да прекараме целия си живот отекчена, бавно остаряваща, губейки цвят, свежест и блясък, а на финала да бъде изхвърлена в кофата за боклук, но когато попаднат в добри ръце ще бъде обкръжена с любов и радост.