Седяха на скалата и гледаха панорамата, която се разстилаше пред очите им. Георги се закашля.
– Този младеж много пуши, – каза Попов. – Един ден ще съжалява за това.
– И аз това му казвам, – засмя се Мариела, – но той изобщо не ме чува.
Георги допуши цигарата си, погледна Попов и настойчиво попита:
– Кажете ни сега, вие сте специалист в тази област, траките имали ли са писменост?
– Пак този въпрос: Имали ли са писменост? – въздъхна дълбоко Попов. – Мисля, че са имали. Те са били напредничави и просветени. Но дори да разчетем писмеността им, едва ли ще намерим нещо написано от Орфей.
– Орфей ли? – изненада се Мариела. – Аз мислех, че той е митичен герой.
– Орфей действително е живял и е променил религията на траките. Преди това те са вярвали в Дионис, а Орфей им дал нов бог, свързан с познанието. Новото учение било за малцина посветени. След смъртта си те се превръщали в богове, а гробниците им в храмове.
– От къде знаете всичко това, нали не е сигурно за писмеността им? – заяде се Георги.
– Писаното слово е опасно, – каза Попов. – Още Платон е казал, че философът не трябва да излага идеите си в писмен вид. Помислете, повечето от религиозните водачи, не са ни оставили нищо в писмен вид. Вижте Буда, Христос, Зороастър, Мохамед, …. Знаем това, което са записали техните последователи и ученици.
„Този напълно е изперкал, – помисли си Георги. – Луд е. Напълно е откачил“.
Хубаво бе, че Попов не можеше да прочете мислите на младежа, в противен случай щеше да се разсърди и нямаше да им разкаже нищо.
– Тук в Странджа старата вяра е оцеляла, без никой да я записва, – продължи да говори Попов. – Вярно е, че е променена, но е жива. Нестинарските игри дето са уж посветени на Константин и Елена, са прикрит езически обред в чест на Великия бог и Великата богиня, съчетанието на светлината и мрака.
Мариела внимателно следеше разказа, а Георги едва прикриваше раздразнението си.
– Когато християни намирали светилища и оброчни плочки на тракийския бог Конник, строели на тях църкви и ги посвещавали на св. Георги. На старите плочки дракона го няма, а конникът препуска към олтар и към богинята във формата на змия, увита около дърво. Вижда се и куче, което редом се движи с конника. Виждали ли сте икона на св. Георги със куче. Няма и да видите. Ние всички сме езичници само дето сме го забравили, – заключи Попов.
– Беше много интересен разказа ви, – каза Мариела, – благодаря ви.
Георги само изсумтя и несръчно подаде ръка за довиждане.
Когато Попов бе слязъл вече в ниското, Георги намръщено каза:
– До сега не съм чувал толкова много глупости на куп.
– И все пак има над какво да помисли човек, – опита се да го успокои Мариела.
– От това глупостите няма да станат по-умни, – Георги махна с ръка. – Хайде да се прибираме, че скоро ще притъмнее.
