Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

При залеза на Новата икономическа политика предложена от Троцки и след края на войната в Съветския съюз царувало опустошение. От това се възползвали мошениците. Те успели да се наложат много бързо…
Корупцията не е от днес. Тя процъфтявала и по време на социализма. Но в Съветския съюз през 30-те до началото на 50-те години е имало периоди, когато се е правело всичко необходимо за да бъде неутрализирана.
Да се сведе корупцията до нула, както и проституцията е невъзможно, но може да се направи така, че да не играе решаваща роля. Именно с това се заел и Сталин.
Грешите, ако мислите, че той е спечелил победа над корупцията, защото просто е „застрелвал“ хората взимащи подкупи. В разгара на следвоенната борба с корупцията на 26 май 1947 г. премахнали смъртното наказание.
Корупцията е победен чрез система от мерки, които се прилагали за всички, независимо от връзките и позицията в обществото.
Към отговорност, за съучастие, са привлечени и роднините на корумпираните, които са знаели, но нищо не са направили, за да бъде разкрит престъпника.
Освен това под съд попадали всички, които чули, но си премълчали, които взимали подкуп и се занимавали със други незаконни дейности. Ето защо в тези години са разкрити серии от престъпления, в сферата на министерствата, главните администрации и предприятията.
Сталин прекрасно е разбирал, че рибата гние от главата. Затова чистката започнала от Москва. И по примера на столицата, в цялата страна било обявено война на „приспособяващите се“ по всички места.

В средното образование във Франция ще бъде въведен курс по равенство на половете.
Министърът на образованието и министърът по правата на жените във Франция са предложили за курса да се използват мрежови ресурси. Те се надяват, че ще се разрушат “ стереотипите “ за имиджа и ролята на мъжете и жените в различните периоди от историята.
Освен създаване на нови стереотипи, политиците са си поставили за цел, да внушат на момичетата интерес към математиката, физиката и спорта. Според тях тези дисциплини са преимуществено мъжки.
Организаторите на курса заявяват, че младите хора не трябва да остават в рамките на оформения в миналото модел от обществото, където сексуалната идентичност е имала голямо значение.

През 1915 г. при директора на един от крайградските театри в Москва се явило младо момиче с необичаен външен вид. То му дало писмо от близък негов приятел, московски предприемач. В него пишело:

„Скъпи Ваня, изпращам ти тази дама, за да се отърва от нея. Моля те, деликатно и намекни, че тя няма какво да прави на сцената. За нея няма никакви перспективи. На мен ми е неудобно да й кажа това по редица причини, така че като човек разбиращ от театър и изкуство, обясни й. Така ще бъде по-добре и за нея, и за театъра.. Това е съвършена бездарност. Всичките роли ги играе по един и същи начин. Нейната фамилия е Реневска….“

За щастие директорът на театъра не послушал съвета на приятеля си. Така започнала кариерата си една невероятна актриса.

В началото на 20 век в Монголия имало повече от 700 манастира, където живели около 100 хиляди монаси.
Това била една трета от броя на мъжете в страната.
В редица райони манастирите били единствените центрове на живот и изпълнявали ролята на градове.
След революцията през 1921 година започнало масово преследване на будисти.
В края на 1930 г. всички манастири били закрити и разрушени, а болшинството от монасите били репресирани.