Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.
Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.
– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби? – питаше се Юсра.
Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.
Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.
Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.
– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.
Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.
В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.
Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.
Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.
Питаха я:
– Как си?
Тя само им кимаше с глава:
– Добре съм. Успяхме.
С благодарност другите бежанци ѝ казваха:
– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.
Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.
Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.
„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.
От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.
Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.
Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.
В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.
При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.