Архив за етикет: рецептор

Суперзрението на хлебарките

000000Хлебарките се ориентират в пълна тъмнина благодарение не само на обонянието и осезанието. Учените са открили в насекомите свръхчувствителни рецептори, които позволяват да се улови и най-малката светлина.
За проверка на зрителната острота, учените са създали специлна система интерпретираща виртуална реалност.
Пуснали хлебарки в тракбол, заобиколен от движещи се декорации. При такива условия те не могат да се ориентират с помощта на устата или антените.
След това учените започнали да въртят черно-бели ивици около хлебарките, включвайки светлина със различна интензивност, преминавайки от ярка осветеност в безлунна нощ и обратно.
Насекомите са реагирали на въртенето на декорациите даже при светлина 0,005 лукса, когато фоторецепторите в фасетачните очи са улавяли само един фотон за десет секунди.
Според изследователите, за да се справят с такава сложна визуална информация, хлебарки използват неизвестни за сега в науката невронни механизми, разположени в участъка, намиращ се в основата на мозъка, отговарящ за координацията на движението.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми ще помогне за разработването на нови уреди за нощно виждане.

Пастата за зъби променя вкуса на портокаловия сок

1367726943_120976_fresh_2Забелязали ли сте, че портокаловия сок става много горчив, ако го пиете след миене на зъбите? Това не е съвпадение!
Обикновено в паста за зъби се съдържа химическото вещество натриев лаурил сулфат . То се слага за равномерно разпределяне на паста за зъби в устата и леко изплакване след почистване.
Елементът образува пяна. Всичко изглежда наред, но този химичният елемент предизвиква някои последствия.
Паста за зъби, съдържаща такова вещество подтиска сладкия вкус в рецепторите на езика и временно унищожава съединенията предназначени за потискане на горчиви усещания.
Така че, ако пиете портокалов сок след почистване на зъбите, вкусът му ще е много горчив.
Ако не обичате силно да ви горчи, по-добре е да пиете сока от портокал, преди да вземете четката за зъби. Същото нещо може да се получи и с други подобни плодове.

Окото на рака богомолец поглъща ултравиолетовите лъчи

mantis_shrimp_eyesНа пръв поглед ракът богомолец е странно същество. Освен необикновения си външен вид и опасните оръжия за лов, той притежава удивително зрение. Различава 12 различни цвята, което е много повече, отколкото при човека.
Неочакваното откритие е направено от американски учени, когато се изяснило, че на клетъчно ниво някои от светлочувтвителните рецептори на ракообразния хищник се състоят от „слънцезащитни съединения“.
Оптическата система на фасетните очи на животното му дават възможност да вижда ултравиолетовия спектър. Шест вида светлочувствителни рецептори на рака богомолец функционират не, както рецепторите на човека.
Специални ултравиолетови филтри блокират светлинните вълни, повишавайки светлочувствителността на очите на рака. Изследователите са изяснили, че тези филтри се състоят от така наречените микоспорини, подобни на аминокиселините. Тези съединения влизат в състава на екзоскелета на морските животни и ги защитават от вредните лъчи на слънцето. Това „естествено средство за тен“ поглъща ултравиолетовите лъчи и не им позволява негативно да влияят на организма. При рака богомолец аминокиселините също поглъщат лъчението, но с различна цел.
Според Михаел Бок, един от авторите на проучването от университета на Мериленд в Балтимор, не е ясно защо ракообразното има такава сложна оптична система с голям брой рецептори. Учените се шегуват, че за да си предствим действието на ултравиолетовите филтри в очите на рака богомолец, трябва да си сложим очила с червени лещи. Но и тогава картината няма да е пълна, защото има голяма разлика във възпроизвеждане на изображенията.
Раците богомолци използват своето зрение за навигация  ловене на малки рибки, миди и ракообразни. Тези хищници имат тяло дълго 34 сантиметра и остри захващащи крака. Живеят в тропическите и субтропичените морета и често са обект на риболов.

Физиолози са намерили начин да посолят хляба без сол

Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.

Американски учени са синтезирали антитела от ново поколение против СПИН

С помощта  на мощни антитела, отделени от заболели хора от СПИН, днес изследователи са намерили начин да неутрализират широк кръг от подтипове на това заболяване.

Откритите антитела блокират така нареченият водещ рецептор CD4, които влиза в клетката и я заразява. Използвайки специалните методи на структурно ориентираното рационално проектиране, учените са модифицирали антитялото NIH45-46.

Правейки структурни изследвания учените са установили, че NIH45-46  влиза в реакция с gp120, това е функционалния протеин на вируса, който спомага за заразяване на клетката със СПИН. Това взаимдействие неутрализира проникващия вирус. Използвайки тези данни учените са синтезирали нов вид антитяло NIH45-46G54W, което още по-добре се противопоставя срещу проникването на вируса в клетката.

По-добрата активност на новия синтезиран материал се обяснява с наличие на специална област, която стъпва в контакт с вътрешността на gp120.

Очаква се тези изследвания да доведат не само до по-ефективно синтезиране на антитела срещу СПИН, но и до създаване на ваксина, която естествено може да  въведе тези антитела в човешкия организъм.