Преди всяко представяне на нова опера Майербер бил жалка гледка. Изглеждал несигурен и съмняващ в успеха си.

По време на репетиция той питал всички за мнението им и искал съвет, даже и от отговарящия за спускането и оттеглянето на различни декори посредством машина.

Всяка дреболия му се струвала опасна за бъдещия успех на операта му.

Когато репетирали „Робърт Дяволът“, той решил, че във второто действие на сцената обстановката е много бедна. Прекъснал репетицията и започнал да се оплаква на директора на театъра:

– Скъпи мой, вие наистина ли искате съвсем да погубите музиката ми? Тук няма какво да се гледа!

Сцената незабавно била подновена и в нея царял небивал разкош.

– Маестро, сега доволни ли сте? – попитал директорът.

Като огледал сцената композиторът едва не заплакал:
– Е, сега, мили мой, окончателно ме съсипахте! Какво сте сложили на сцената? В края на краищата, публиката ще се взира и оглежда всичкия съблазнителен разкош, с които сте я натъкмили и просто няма да слуша музиката ми!

Забавен случай станал в Маринския театър по време на репетицията на операта „Франческа да Рамини“.

Желаейки да блесне, Фигнер се обърнал към диригента с молба да даде възможност във военния марш, когато на сцената маршируват статистите, отправящи се в битка, да се направи фермата – увеличение на нотата си бемол.

– Не! – решително казал диригентът.

– Но защо? – изненадал се Фигнер. – Нали ще бъде красиво…

– Разбира се, скъпи приятелю, – съгласил се диригентът, – но как ще маршируват войниците под тази музика? Докато вие държите фермата, те трябва да стоят на един крак!

Една мъжка компания бе заела крайната маса до прозореца в ресторанта. От време на време се чуваха високи гласове, но всъщност мъжете разговаряха спокойно и трезво. Пред тях имаше по чаша безалкохолно и специалитета на заведението.

– Празникът е хубаво нещо, – каза тържествено Слави, белокос мъж около 70 -те. – Той е повод за мъжете да … няма значение за какво, важна е непосредствената причина.

– Ето този празник на 14 февруари с нищо не е по-добър или лош от останалите, – засмя се Павел. – Не трябва да го превръщаме в репетиция за 8-ми март.

– Все забравям този ден – каза тъжно Захари – и не защото съм безчувствен, а просто не съм привикнал към него. Виж Нова година, 24 май, 3 март, това не може да се забрави, но в този Ден на влюбените завъртиш се, увлечеш се в някоя работа …

– Поне да ми напомня жената още предния ден, – поклати заканително палеца си напред Слави, – а не цял ден да ме гледа с ням укор.

– Ако това е върховното им удоволствие да ни изобличават за разсеяността ни, …- изсумтя Захари, – Какво ѝ коства на жена ми да ми напомни, а не да се разсърди и да отиде в кухнята да се цупи.

– След такова нещо се чувствам разнебитен, – тъжно поклати глава Павел, – не се знае, емоциите ми после  могат да тръгнат в непредвидима посока.

– Когато усетя, че отново съм забравил за този ден, – изохка Слави, – изтичвам до близки супермаркет за цветя и шампанско. След това падам на колене пред нея и я моля за прошка, а тя ту се цупи, ту ми се усмихва.

– Какво да ви кажа, – приближи се един пиян човек към компанията, – от този „празник“ никаква радост и удоволствие не получавам …

Мъжете го изгледаха съчувствено, но те напълно бяха съгласни с него ….

По време на репетиция на симфоничната поема на Дебюси „Море“ Артуро Тосканини искал да добие нежно звучение на инструментите.

Той се опитвал да разясни на оркестъра, какво иска, но опитите му били безуспешни. Изпаднал в пълно отчаяние. Без да може да подбере подходящите достатъчно убедителни думи, той извадил от джоба си копринена кърпичка.

Вдигнал я високо над главата си и разтворил пръстите си.

Оркестрантите озадачено наблюдавали кърпичката, която леко и плавно се носела из въздуха и накрая безшумно се приземила

– Е, сега ме разбрахте, господа? – сериозно казал Тосканини. – Моля ви, изсвирете поемата точно така!

На репетиция, диригентът е много недоволен от свиренето на барабаниста.

– Ако музикант не може да свири на нищо, му дават две пръчки и той става барабанист.

Дочу се шепот, в отговор, от към оркестъра:

– Ако той не се справи и с барабаните взимат му едната пръчка и го превръщат в диригент.