Събранието съвсем не вървеше. Всеки от изказващите говореше мудно, а последният дори приспа присъстващите.

Накрая не се стърпя и стана старата учителка Ленова. Тя беше сладкодумна жена. Като опитна педагожка тя се вживяваше в ролята на детска възпитателка. Вдигна едната си ръка, разпери пръсти и попита:

– Колко пръста има тук?

– Пет, – обадиха се неколцина.

– А еднакви ли са? – отправи тя следващия си въпрос.

– Не! – обади се дрезгав глас.

– Всеки пръст си има своето място, – започна Ленова своето наставление. – Когато ръката върши дадена работа, всеки от тези пръсти вземат участие, но всички действат като един и никой не търси кой какъв дял има в това. Така ли е?

– Да, – обади се някой вяло.

– Никой на никого не се сърди. Всеки участва според силите си …

– Аде, карай нататък, – засече я някой.

– А как се грижим за тях? Делим ли ги на големи и малки? – продължи с въпросите си Ленова.

– Не!

– Наказваме ли някой от пръстите? Е, освен ако не го ударим или чукнем по невнимание, но и тогава не преставаме да се грижим за него.

На хората им стана скучно и те с нетърпения очакваха края на историята. Ленова усети, че е прекалила с търпението им и пристъпи към края:

– Имаме равни грижи и еднаква обич към всички пръсти на ръката, за това тя е силна и се справя с най-трудните и тежките задачи, но скърбим и ни боли, ако се нарани дори един от пръстите на ръката. Така ли е?

– Правилно, – потвърди един възрастен човек седнал на първия ред.

– И какъв е края на притчата? – обади се един нетърпелив глас от задните редове.

Ленова усети, че всички очакват с нетърпение да разберат, какво точно си бе наумила да им каже и продължи ентусиазирано:

– Ако всеки си гледа работата, както трябва и ако някой пострада, вместо да го съди, му подаде ръка и му помогне, нещата няма да се затлачват така. Работата ще е спорна за всички и ще сме доволни и удовлетворени. А ние какво правим? Мърморим и негодуваме на местата си, но сме небрежни към собствената си работа, на събранията предъвкваме едно и също, някои дори успяват и да си подремнат, а резултат няма.

В залата екнаха ръкопляскания, дори и задремалите се събудиха ….

Десет деца аутисти плуваха в басейна за първи път. След няколко минути обучение, много от тях са били в състояние самостоятелно да преодолеят няколко метра. Според родителите, такива занятия дават резултати.

Преди четири години бил създаден уникален метод на лечение, разработен от експерти на Регионалната рехабилитационен център „Журавлик“. Децата безплатно са лекувани от лекари, масажисти, професионални психолози. В лагера те престояват 10 дни заедно с родителите си.

Според психолозите развлеченията помагат на аутистите да се адаптират към живота. Затова програмата е богата. Тя включва посещение в увеселителен парк, музей, художествена изложба и демонстрация на сапунени мехури.

Но най-важният етап от методиката е общение с връстници. През 10-те дена участниците в лагера прекарват време с доброволци деца на възраст от 6 до 12 години.

През следващата година организаторите планират да увеличат броя на местата в лагера. Такъв лагер може да се окаже за деца аутисти крачка към възстановяването им.

Учените твърдят, че от степента на социализация на малките деца и умението им да общуват с връстниците си в ранна възраст зависи бъдещето им – нивото на образование, шанс да намери постоянна работа, дори и наличието или отсъствието на проблеми със закона.

В изследването са участвали повече от 700 души. Учените започнали тяхното наблюдение в момент, когато лицата са били много малки и посещавали детска градина.

С помощта на учители, се оценявали способностите на децата да общува с връстниците си по осем пункта, всеки, от които се оценявал от 1 до 5. В пунктовете за оценка влизат такива изрази като: „стреми се да помага на другите“, „поделя играчките и нещата си“ и други.

Наблюденията над участниците са приключили, когато всеки който е бил следен от малък е навършил 25 години.

От резултатите станало ясно, че от способността на детето да общува с другите, зависи неговото бъдеще.
Изследователите призовават родителите да полагат всички усилия, за да научат децата си да общуват от много ранна възраст.

Генетичните мутации, които водят до развитието на аутизъм могат да влияят на размера на мозъка с участието на RhoA протеин по време на ембрионалното развитие на детето.

Това е показала група изследователи от Медицинския факултет на Университета на Калифорния.

Учените изучили множество изветни мутации, свързани с аутизма. Те изследвали къде и кога гените се изявяват по време на развитието на мозъка.

Цяла група от гени, по-специално, KCTD13 и CUL3, показа подобен модел на активиране. В резултат на това е установено, че протеините кодирани от тях, влияят на комплекса, който регулира нивото на RhoA.

Протеиновото семейство Rho играят важна роля в невроната миграция и морфогенеза на мозъка в ранните етапи на развитие.

Екипът от учени планира да тества инхибиторите на RhoA в модели на аутизъм с използването на стволови клетки.

Проучване на изследователи от САЩ показа, че околната среда влияе на имунната система в по-голяма степен, отколкото наследствеността, особено в старческа възраст.

До това заключението изследователи от Станфордския университет са дошли, въз основа на сравнителен анализ на моно и двуяйчни близнаци. Първите от тях имат идентичен генотип, а вторите – 50 % еднакви гени.

В изследването са участвали 78 двойки еднояйчни близнаци и 27 двойки двуяйчни близнаци. Учените са провели биохимичен анализ на кръвта, за да се прецени състоянието на имунната система, анализът включва около 200 показатели.

Резултатите показали, че три четвърти от биохимичните параметри на кръв са били свързани с ненаследствени фактори, като например контакт с инфекциозни агенти и токсини, ваксинации, хранене и хигиена на устната кухина.

Колкото са по-възрастни участниците в проучването, толкова по-изразена е ролята на околната среда в техния здравен статус.

Това се дължи на пластичност на имунната система. Влиянието само един вирус или бактериална инфекция може сериозно да се отрази на състоянието на имунната система.

Ако имунната система работи правилно, тя бързо се адаптира към появата на патогени и условията на околната среда.

Тъй като процесът на адаптация се извършва непрекъснато през целия живот на човека, факторите на околната среда влияят върху здравето в по-голяма степен, отколкото наследствеността.